Истинско удоволствие е да се добереш до една от първите книги (осмата!) в червената поредица с избрана световна фантастика на „Бард“ – не само има солидна редакционна колегия, но и в края са обявени и предстоящите „Хиперион“ на Дан Симънс, „Войната на Ъплифта“ на Дейвид Брин, „Сфера“ на Майкъл Крайтън и други (както и е отбелязано, че икономическата ситуация е нестабилна и не приемат абонаменти :)). Въобще книга от друго време, което силно ме вълнува в момента.
Инак „Война на реалности“ на класика Филип К. Дик е достатъчно добре позната и още от първите страници се сетих, че съм я чел преди години, когато взимах цели раници с книги от градската библиотека. Историята проследява завръщането на един мъж в родния му град, където открива, че нищичко не е такова, каквото го помни. Но не по начина, по който един град се променя и човек изгубва детските си ориентири и спомени – сградите са други, хората са други… градът е друг. Но някъде там по ръбовете наднича миналото – и той трябва да разкрие кой е подменил цял един град и какви са двете божества, които са се вкопчили едно в друго за власт над градчето… и Вселената.
Романът е съвсем кратък, точно за прочит от изгрев слънце до времето, което можеш да се добереш до кафе, както ми се случи на мен – това е последната книга от тези, които прочетох на една тераса с изглед към морето. И ми беше хубаво.
Може вече да се издава твърде малко фантастика, но пък имаме тонове за четене и препрочитане от по-добрите времена за жанра.
От същия автор
От същия жанр
