През юни 2013 г. писах за страхотната милитаристична фантастика „Ветеран“, чието продължение „Война в небесата“ очаквах с огромно нетърпение и най-сетне то излезе в края на май. В първата книга глобалната конспирация на Кликата бе разкрита, войната с извънземните приключи безславно, но зловещите кукловоди успяха да избягат с мощна флота към земните колонии край други звезди. За кратко време те се развиват изключително много, използвайки извънземните технологии, и заплашват Земята с унищожително нашествие. Гавин Смит отново повежда многострадалния Джейкъб, който отнесе толкова много бой в първата част, и неговите приятели и съюзници към нова, още по-опасна мисия – право в цитаделата на врага, планетата Лаланд.
Приключението започва минорно и объркано, след като случилото се в края на „Ветеран“ освобождаване на електронния Бог изцяло променя живота на планетата, разкривайки всички тайни – нещо като глобален и всеобхватен Уикилийкс, но достъпен непрестанно и за всеки. Бог не може да бъде унищожен, освен от своя тъмен събрат, който водачът на конспирацията – биотехнологично надградения майор Ролистън – е отнесъл при бягството си от планетата. И който неминуемо ще се върне за последна гигантска глобална схватка за власт над електронните селения. Джейкъб и останалите около него малко по малко разбират, че заплахата за планетата е смъртоносна – технологичното развитие на отцепниците е рязко ускорено, те са открили начин да бърникат из мозъците на хората и да ги правят покорни роби… въобще само въпрос на време е Земята да бъде покорена и вкарана в извратена версия на Острова на доктор Моро. Единственият шанс е изпреварваща мисия, проникване в сърцето на врага – Лаланд, зловещата планета, разделена на вечен мраз и вечен пек, и обитаема само в една тънка ивица по средата. Пътешествието дотам е одисея само по себе си, но ужасите и тежките битки няма да се разминат. А в края на книгата е позиционирана и мащабна космическа битка – за десерт.
Ако се абстрахираме от пространните и напоителни батални описания, които се припокриват силно с тези от първата книга и в един момент наистина ми досадиха с подробностите си, Гавин Смит се опитва да развие героите си, да ги извади от механизираните им тела и да ги покаже като човеци от плът и кръв. Любовта, смъртта, загубата, лоялността – всички негови герои трябва да се оправят и с кашите в главите си, и с недоверието към всеки и всичко. Няколко сюжетни решения на Смит доведоха до сцени, които наистина ме развълнуваха, което в един момент считах за невъзможно, бях попретръпнал от прострените на твърде много страници безогледни касапници – „Война в небесата“ прилича на „Герои“ на Джо Абъркромби в натурализма си, при все че използваните оръжия са коренно различни. Милитаристичната фантастика може да отдава сладострастна почит на насилието, може и да го показва в цялата му отвратителна грозота – Гавин Смит не назидава, но според мен внушава точно второто, и постепенното рухване на Джейкъб под огромната тежест отгоре му бе неизбежна. Въпреки сякаш неограничените боеприпаси, човешките сили имат лимит дори с всички технологии и извънземни подобрения.
За мен „Война в небесата“ не надгражда „Ветеран“ – напротив, отстъпва му, най-малкото заради факта, че Лаланд не е толкова интересна планета, каквато е Земята в цялото ѝ постапокалиптично многообразие в първата част. Обстановката, в коятосе развива по-голямата част от действието, е относително монотонна, и дори развиването на няколко линии на действие там не променя това. Липсваха ми извънземните, които са винаги колоритна добавка към всяка фантастика, при все че можем да приемем, че Ролистън и подчинените му сами по себе си формират нов, различен клон на човечеството, създаден набързо и грубо чрез биотехнологиите на чуждия разум. В крайна сметка смятам, че двете солидни тухли с общо над 1000 страници спокойно можеха да се съберат в един 600-страничен том с по-канализирано действие и изчистено послание, но няма да придирям, така и така у нас този тип фантастика почти не се издава, така че все е нещо.
От същия автор
От същия жанр
