Жанр: История, Наука

Издателство:

Автор: Джереми Блек

Оригинално заглавие: War: A short history, 2009.

Корица: Борис Бонев, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 200

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Те се различават коренно от силите на племенните военнизирани общества с много по-високото си ниво на военни умения, при все че държавите споделят убеждението, че войните се водят в името на боговете, загрижени за възстановяването на космическия ред, действащи чрез богопомазаните земни владетели.

Ozone.bg  Взех си две книги на Джереми Блек – „Войната. Кратка история“ и „Военното дело 1660-1975“, които драстично се различават в обема си, първата е двестатина странички, втората – осемстотин. Така че тази е малко като предястие, което се оказа изненадващо приятно – вън от чисто фактологичните изложения у нас няма много книги, посветени на концептуализиране на военното дело. За само още една се сещам от раз – „Възход и падение на Великите сили XV-XX век“ на Пол Кенеди, която ще излезе в ново издание в идните месеци.

Така „каменната епоха“ постепенно отстъпва място на различните „метални“ епохи, но концепцията за някаква революционна промяна в хода на този процес е проблематична. Налице е значително застъпване на кремъчни сечива (включително оръжия) с медни, медни с бронзови и бронзови с железни, така че трудно може да се говори за внезапно и пълно заменяне на една технология с друга. Известният Йоци (Otzi), леденият човек от 3000 г. пр. Хр., има медна брадва, кремъчен нож и стрели с кремъчни върхове за своя лък и е ранен вероятно смъртносно с подобни оръжия.

 6716170   Блек разделя книгата си на няколко периода, започвайки с този до варварските нашествия, които срутват Римската империя. В тази и следващата глава, простираща се от създаването на ислямския свят до европейската отвъдморска експанзия, е по-скоро фактологичен – битки, войни, крале и завоевания, малко като телефонен указател е. Знам, че се питате дали България я има тук – не, споменава се само около погрома от Василий II, а в следващите епохи се споменава покрай битката за Плевен по време на Освободителната война, провала при Чаталджа и злощастното съюзничество с германците по време на двете световни войни, толкоз.

   Книгата става наистина интересна, когато Блек влиза в свои води – Великите географски открития и началото на колониалното завземане на света, формирането на барутните империи и революциите. Тук вече той става наистина задълбочен и освен проследяването на важни събития, прави и интересен анализ на военното дело. Той се противопоставя на идеята за революция в него, което дава преимущество на европейците, според него е налице примественост в начините на водене на война, на използваните оръжия и тактики и че всъщност на фона на огромните по-късни успехи се пропускат много случаи, когато колониални сили търпят загуби от местни сили, като посочва доста примери от XVIII и XVIII век.

 34614642._SY475_ Още повече, според него акцентът върху колониалните завоевания за този период е преувеличен. Блек посочва, че конфликтите със Запада все още далеч не са водещи за Китай например, „който изобщо не е загрижен за войната с Русия или за контрола над Тайван, както европоцентристки анализ би предположил. За Китай ключовите предизвикателства и проблеми са свързани с другите азиатски сили, на първо място с манджурците през първата половина на XVII век, а през втората половина и в средата на следващото столетие – със зунгурците“. Същото се отнася и до индийските държави в този период, които имат съвсем различни приоритети, като войни с персийци, което води до следната констатация: „Тези нашествия ни помагат да обясним защо индийските владетели не отделят чак толкова голямо внимание на англичаните и французите, както и защо техните сили са структурирани да противостоят на армии, доминирани от кавалерия, различаващи се от тези на британските колониални сили.“

   Харесаха ми дребни детайли, които досега ми бяха непознати, като например това, че „през 1606 г. Галилео публикува Le operazioni del compasso geometrico e militare, в която дискутира редица важни военни въпроси, включително как най-добре да се калибрират оръдията за съответните гюлета от различен материал и с различни тегло, а също и как да се разгръщат армии с различни фронтове и флангове.“

   Разбира се, последната част на книгата е посветена както на формирането на Британската империя и достиженията на останалите колониални държави, така и на разпадането на тази система през XX век. Тук Блек вече обръща внимание и на технологичните преимущества на европейците, сред които най-важни са артилерията и еволюцията на автоматичното оръжие, описана в „АК-47. Оръжието на ХХ век“ на Чивърс, но не е само това. По повод затъването в окопите на Първата световна война той коментира:

В сърцевината на този проблем стои нелогичното убеждение, че отбранителният огън може да бъде преодолян със смели атаки (elan), докато в същото време се вярва, че нападателният огън може да предизвика достатъчно загуби на противника, което да осигури успеха на атаката.

   „Войната. Кратка история“ е подходяща за базисно запознаване с основното занимание на човечеството през почти цялата му история, като бих препоръчал за баланс след нея да бъде прочетен например Пинкър и неговата „По-добрите ангели на нашата природа“. Но наистина очаквам другата книга на Блек да е тежката артилерия, тези дни ще я започна.