Вижте и новото издание с твърди корици.
В атака, таралежи! Победата се извисява в края на двора – там, където сега надменно са построенни гаражи за бездушни метални зверове. Нищо няма да ви спре! Защото войната е в името на игрите и детството!
“Войната на таралежите” на братя Мормареви (литературен псевдоним на писателите Марко Стойчев и Мориц Йомтов) твърдо е любимата ми българска детска книга. Същевременно прочетена днес ме наведе на ред тягостни мисли – децата ми ще я разберат ли? Ще разпознаят ли себе си в героите в книгата, които са готови да минат през всичко, за да имат един кош, в който да хвърлят топката? Нещо не ми се вярва.
Не сте чели книгата? Три опорни точки – група деца, запалени по баскетбола, но изгонени от тренировки заради треньор-перфекционист; построено игрище в двора след продължителна борба с всеки от блока; наглец, който построява гараж върху игрището. И войната, започнала срещу всички съседи, кой от кой по-голяма скица, се насочва само срещу него и лъскавото му за соцстандартите возило…
Няма други такива образи! Маляка и Пантата, които успоредно с таралеженето водят безмилостна война с училището и класната си Добрева. Камен, който трябва да обуздава техните лудости и да бъде около дядо си и братчетата, а да не забравяме и първите любовни трепети, които размътват ума му. Добролюб, моят любим образ, въввечното си философстване, но подплатено с чудни практически инициативи…
И всичката тази каша развита в безвремието на социализма, без да е спомената и дума за политика. Родителите, заети с работа, са безсилни да направляват живота на отрочетата си и това освобождава пространство за техните войнствени маневри.
“Войната на таралежите” е безкръвна война. Но величава в своята цел – да се опази детското, чистото, невинното от задушаващия свят на възразстните! Война с предизвестен победен край…
А какво ни остава, освен да запеем с Асен Кисимов…
От същия автор
От същия жанр
