По време на ковид изолацията успях да си наваксам с една изключително важна книга – “Военното дело 1660-1975″ на Джереми Блек, която надгражда силно неговата “Войната. Кратка история”, а наскоро имах възможността да подготвя ново издание на знаковата „Възход и падение на Великите сили. Икономически промени и военни конфликти XV-XX век“ на Пол Кенеди. Интересно ми беше какво ще допринесе към тях проф. Джон Франс в своята „Войната: Възходът на Западната военна мощ“ – най-малкото бе очевидно, че чисто като времеви рамки тази е далеч по-всеобхватна, със стремеж да покрие промените във военното дело от зората на историята до съвремието.
Франс започва с встъпителна глава за ролята на войната в човешката култура – и както ясно посочват и Стивън Пинкър в „По-добрите ангели на нашата природа“, и Джаред Даймънд в „Пушки, вируси и стомана“, миналото принадлежи почти изключително на нея, състоянието на война е естественото човешко състояние от началото на организираното общество, и теорията за „добрия дивак“ на Русо е просто пожелателно мислене. Човешките същества живеят в конфликтна среда изначално и чак съвремието дава излаз от него – но гарнирайки го с периоди на възможно най-мащабното унищожение досега, две противоречия, които се допълват в историята на миналия и този век. Авторът проследява пространно тактиките на водене на бойни действия, традициите, свързани с воюването, причините, ефективността, жертвите, включително научих и че най-ранното оцеляло мирно споразумение е на глинена плочка и датира от 1258 г. пр.Хр. Друг интересен детайл е, че конете се използват за теглене на колесници далеч преди да бъдат използвани като ездитни животни поради нуждата не само от изобретяването на специални пособия за целта, но и за селектирането на породи, които могат да носят ездачи с брони – степните коне просто не са способни на това. Франс описва пространно военните действия между големи империи в древността, като се опитва да не бъде европоцентричен и да обръща подобаващо внимание и на Азия, преди да се върне при неизбежния фокус върху Древна Гърция и Римската империя, следвани от нейното разпадане, наследството на Византия и периода на Средновековието с неизбежен акцент и върху ислямската експанзия, и на реакцията спрямо нея в западноевропейските държави. Като обръща внимание на оцелялата героична поезия от периода, той коментира с хумор, че „Баладите са също толкова полезно ръководство за същността на средновековната западноевропейска война, колкото и комиксите за Супермен за борбата с престъпността от ХХ век.“
Следва описание на периода на монголските нашествия, които са последното стъпало, преди авторът да се отправи уверено към подзаглавието на книгата си, като описва тоталната промяна във военното дело в западните страни, съчетано с увеличаване на технологичната мощ и последвала им пълна доминация на бойното поле по целия свят през следващите векове. Тук се сещах за изключителната книга “АК-47. Оръжието на XX век” на К. Дж. Чивърс, която описва еволюцията на автоматично оръжие изобщо и как то променя бойното поле – от първите картечници до съветския автомат и неговите съперници. Последните глави са, разбира се, посветени подробно на Първата и Втората световна война като апотеоз на човешката деструктивност, както и периода на Студената война и промяната в начините на воюване в съвремието, които са пак поставени под въпрос с появата на бойните дронове например, или кибервойните.
Като цяло „Войната: Възходът на Западната военна мощ“ ми бе интересна точно в периодите, които не са описани в книгите, които споменах в началото – допаднаха ми ясните аналогии между военните тактики на народи, които никога не са разбирали за паралелното си съществуване на планетата, но които са стигали до сходни решения според социалния си строй и технологичното си ниво. Не може да се каже, че човек с интереси в областта има какво толкова да научи от тази книга като отделни факти, но е много полезна за по-незапознатите, както и за оформяне на по-стройна рамка сред немалкото векове, които покрива писаната история и допълнителната информация от археологическите проучвания. След преминаването към по-ново време книгата става по-фактологична и по-малко аналитична, но събитията са си наистина много, а обемът не е твърде голям, определено една детайлна световна история на войната може да се разпростре до произволен брой томове според селекцията на извори и документи от различните периоди и култури. Като цяло – трудът на проф. Франс е интересна общообразователна книга, която си прочетох почти като роман, както правя с общопознавателните книги за Втората световна война, за една каквато ще пиша тези дни, а именно втория том на „Втората световна война“ на Антъни Бийвър.
Още по темата
