Голямо очакване падна около тази книга, почти колкото за „Героите умират“ на Матю Стоувър, „Ветеран“ на Гавин Смит и “Уравненията на живота” на Саймън Мордън. Андрей Велков – човекът, стоящ зад чудесната жанрова поредица на „Колибри“, умее да нагнетява напрежение и да подхвърля трохички, които постепенно отвеждат до кулминацията, когато още в първия ден на излизането на поредното заглавие го сграбчвам и зачитам. „Войните ги започват неудачниците“ на Вадим Панов идва с аурата на руската фантастика, която в последните години у нас е представена почти само от Дмитрий Глуховски и Сергей Лукяненко, но и това е все нещо. Само дочувам какви лудешки фенфикшъни излизат там (Дарт Вейдър се включва на страната на СССР по време на войната с Германия, ахам!), но за тях надежди тук май няма. Поредицата „Тайният град“ започва с тази книга през 2001 г., има излезли вече над 20 романа, някои в съавторство, изобщо силно развит свят, по който дори е заснет сериал.
„Войните ги започват неудачниците“ се развива изключително в рамките на Москва, към която е добавена реалността на Тайния град – общество на цивилизации, които са предхождали човешката, но по неизяснени в първата книга причини са се свили до борещи се помежду си родове, обединени около мощни магически артефакти, които захранват силите на маговете им. Равновесието между родовете е напът да се наруши от предречената поява на Вестителя, могъщ магьосник, предопределен да властва над света, от който тези странни същества благоразумно са се оттеглили и предоставили на хората, наричани от тях чови. Политическите проблеми са избегнати с инсценирането на смъртта му и изпращането на магьосника в изгнание, където той се… хм… чалва. И се завръща да вземе своето, използвайки за съюзници една от низшите раси, дрезнещи глупаци, начело с агресивни, но възглупави фюрери, които прекарват повече време да си устройват капани, нежели да вършат това, което им е наредено. И се почва тупаник, отекващ и в човешкия свят с показни престрелки, катастрофи и какво ли още не.
Очаквах повече от началото на поредицата, признавам, но и отчитам, че развиването на този свят спокойно може да продължи и в следващите книги, не е нужно да се изсипва всичко на едно място. Монархическата йерархия в домовете изглежда дразнещо архаична, а броени единици от благородниците получават някаква роля в книгата изобщо. Артьом, човекът, оказал се намесен сред сблъсъка в Тайния град, се лута доста объркан през по-голяма част от времето, по-интересен е наемникът Кортес, който чудесно се е приспособил към магическата реалност и си върши скъпоплатената работа. Допадна ми начина, по който Панов вгражда Тайния град в рамките на Москва – със собствени медии, заведения, фирми и прочие, макар че, да си призная, не чатнах с какво се занимават тия магически раси, ако изключим дрязгите и напрежението помежду си.
Не е редно да се правят паралели с поредицата за Патрулите на Лукяненко, макар че могат да се намерят такива, но и именно при тях всяка поредна книга разширява разбирането за Сумрака, същността на магията и Патрулите, които я използват. „Войните ги започват неудачниците“ има потенциал и се надявам читателският интерес да обуслови излизането на колкото се може повече книги от поредицата, за да видя как Вадим Панов ще го използва.
От същия жанр
