…справедливи системи не могат да съществуват там, където са замесени хора.
Когато тръгваш на път, планираш отдалеко какво ще вземеш със себе си. В случая излизането на „Волята на мнозина“ на Джеймс Айлингтън чудесно съвпадна с отиването ми в Италия, така че вдъхновеното от историята на Римската империя фентъзи беше логичен и неизбежен избор. Толкова по-добре, че се оказа повече от добра книга, която ми напомни както на подобни като размах и препратки поредици от близкото минало като „Игрите на глада“ на Сюзан Колинс и „Червен изгрев“ на Пиърс Браун, така и за „Вавилон: Тайна история“ на Р. Ф. Куанг и наскоро прочетената от мен „Тайната история“ на Дона Тарт, последните заради академичната атмосфера и нейния неустоим за книжните хора чар, както и вплетените тайни, които застрашават живота на младежите.
Република Катен, знайна още като Йерархията, е военизирано общество, което разпростира мощта си във всички посоки в постапокалиптичен свят, в който огромна част от хората са загинали при мистериозно събитие, наричано Катаклизма. И в миналото, и в настоящето този свят е доминиран от отдаване и използване на Волята – „целият стремеж на хората, способността за концентрация, умствената и физическата им енергия“. Това се случва по доброволен или насилствен начин (последното чрез зловещи устройства, наречени Ненаситните), но резултатът е, че милиони граждани отдават Волята си на хората над тях в йерархията, което придава на последните свръхчовешки възможности – като невероятна сила, телекинеза, левитация и прочие, а тази енергия може да се използва за задвижване на технологии и всякакви други магически способи. Обществото е подредено в ясни пирамиди от власт и възможности, като всеки ранг получава Воля от все повече и повече хора, а основните три стълба на управлението са трите сенаторски пирамиди, именувани простичко Армията, Правителството и Религията, които наглед трябва да работят в синхрон, но всъщност основно се боричкат помежду си за власт. Особено след като всички околни народи са покорени и плячката е отдавна разпределена – точно като в Древен Рим завоевателите трябва да намерят начин да съгласуват ламтежите си без постоянен приток на нова плячка, а на всичкото отгоре миналото отпреди Катаклизма крие много тайни, които могат да дадат още повече власт на този, който ги открие. А властта е всичко в Катен – властта над милиони хора, които отдават Волята си и се примиряват да са безгласни букви, забавлявани с вездесъщите хляб и зрелища, и на малцината, които я получават и използват, за да защитят позицията си в йерархията и дори да се издигнат нагоре.
И тук тихомълком в действието влиза младежът Вис Телим, наглед незначителен сирак, чието единствено отличително качество е, че никога не е позволявал да му вземат от Волята, за което е изтърпявал и жестоки наказания. Неговата тайна е типична за този тип книги, той е всъщност от благодорно потекло, бил е принц на остров Суус, едно от последните завоевания на Катен, и е бил подготвян години наред от най-добрите преподаватели както в изкуството на боя, така и в това на дипломацията. Единствен оцелял от владетелското семейство, той търси начин да отмъсти на завоевателите, и получава такъв в лицето на сенатор от пирамидата на Армията, който на свой ред вижда в арогантното момче, което нощем се бие в незаконни боеве и побеждава дори хора с чужда Воля в себе си, оръжие за своите планове. Преди години братът на този сенатор е загинал в Академията, най-важното учебно заведение, където се подготвя бъдещият елит на Катен, и той е убеден, че за смъртта му е отговорен не кой да е, а ръководителят на управляваната от Религията институция. И търси всячески начин да проникне там, за да разкрие какво точно се случва – и Вис е подходящ да бъде използван като инструмент.
Висшият катенски ръководител осиновява момчето и след ред премеждия (сред които смайваща сцена в арена, която силно прилича на Колизеума, където буквално се леят реки от кръв, а момчето спасява хиляди животи) и тежка и поучителна подготовка, която надгражда така и така изключителните му знания и умения, Вис се озовава в гнездото на стършелите, където има за задача да се издигне в ранг и да разбере защо ученици умират по неясни причини в последните години. Академията е уникално за Катен място, там отстъпването или получаването на Воля е забранено и той трябва да намери начин да се пребори както с други свирепо мотивирани младежи, така и с ръководството и преподавателите, които имат свои собствени планове за него. Едновременно с това малко по малко Вис опознава управленските механизми на Катен, открива какво се крие зад привидно монолитната милитаристична система, кой подклажда бунтовете срещу републиката и каква е връзката им с неговия собствен остров, на който се налага да се върне като един от завоевателите. Което е очаквано катарзисен момент за просто жадуващото отмъщение досега момче и задвижва вече основната част от сюжета, в която залозите стават много по-високи.
Както виждате, налице са всички основни съставки, които могат да се открият и в други книги и поредици, но това, което отличава „Волята на мнозина“, е чудесният стил на Айлингтън, и идеята както да наподоби римското военизирано общество, така и да го доразвие във фентъзи посока с добре осмислените начини за използване на Волята. Последователността от събитията увлича в едно постоянно надграждане както на това, което знаем за Вис и неговия потенциал, така и на информацията за структурата на Катенската република, нейните големци и, разбира се, мистичното отдаване и приемане на Воля и за какво представлява тя. Айлингтън дава много отговори, но и въвежда още по-големи загадки, които ще се разкриват във втората част, „The Strength of the Few“ („Силата на малцина“?), а очаквам и още по-сериозни обрати и разкрития, защото върховете на сенаторските пирамиди останаха непознати, тепърва ще става ясно какви сили обладават онези горе, които фокусират Волята на десетки хиляди други… и дали няма и такива, които могат нещо повече? Всичко е възможно в този свят и точно затова и давам пълна оценка на книгата, не очаквах едно фентъзи с относително по-младежка насоченост да е толкова солидно издържано и структурирано като лабиринт, в който влизаш и всъщност не искаш да излезеш.
От същия жанр
