Корица: Мека

Година на изданието: 2012

Страници: 232

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

 Класиките трябва да се четат. С това трябва да започна ревюто си за “Война на световете” на Хърбърт Уелс. Да, романът ми се стори скучен, бавен, безинтересен и каквото още щете. И какво от това? Романът е публикуван през 1898! Че какъв друг да бъде за преситеното ми от величествени фантастики като “Хиперион”“Илион” и “Олимп”,“Фондацията”“Странник в странна страна” и прочие читателско око? Върху него се възправя цяла вселена от велики творци и както самият Нютон казва, че е стъпил върху раменете на гиганти, за да погледне толкова далеч, така и Хърбърт Уелс е един гигант, на чиито рамене са стъпили всички следващи.

  Историята я знаете, дори и само ако сте гледали безподобната безсмислица, която излезе наскоро, гаврейки се с книгата. Марсианци нападат Земята, използвайки странни машини (илюстрацията е от френското издание на книгата от 1906 г.) и за кратко разгромяват английската армия, най-силната в света, достигайки и полуразрушавайки Лондон. Цялото действие се развива през погледа на един-единствен човек, който постоянно е на косъм от смъртта – от падането на първия извънземен цилиндър до намирането на марсианските трупове сред руините на британската столица. Той непрестанно бяга, а пред очите му цялата подредена цивилизация рухва в един величав панически хаос, сред която отделни индивиди показват колко струват… и в повечето случаи загиват безславно. Страхът и разумът се оказват добри помощници, докато технологично напредналите марсианци методично завземат територии с минимални жертви.

   Повтарям се, но класиките наистина трябва да се четат. Инак няма как да се оценят по-късните шедьоври. Жул Верн и Хърбърт Уелс със сигурност трябва да се четат на млади години, прекарвал съм часове над книгите на първия и макар да знам, че сега едва ли ще ме впечатлят, някога те ме формираха като мечтател, какъвто съм и до днес. “Невидимият човек” също съм я препрочитал неведнъж някога и винаги ми е била интересна.