Факт, вече съм писал за „Войната на таралежите“ в блога – в края на 2010 г., при сигурно стотното ѝ препрочитане. Да, преувеличавам, но едва ли е с много – откакто се помня, тази книга е около ми, и дори след като се преместих в София, при някое от летните прибирания до Видин я издирвах и разгръщах отдавна залепените с тиксо оранжеви корици. За съжаление при последното ми прибиране така и не можах да я намеря, исках да я снимам и да ви покажа на каква баница е личното ми копие, но не би, сякаш бе потънала вдън земя и не можах да я поставя редом с новото издание 🙁
Неведнъж съм декларирал, че това е любимата ми детска книга. И сега си признавам, че съм истински щастливец. След като миналата година имах възможността да работя по новото издание на още една любима книга от младостта ми – „Богат, беден“ на Ъруин Шоу, сега се реализира друго мечтание – ново, достойно издание на шедьовъра на братя Мормареви. И в двата случая знаех, че твърдите корици са задължителни – и също както се случи с Шоу, който заживя нов живот, така и сега вярвам, че читателите ще оценят това. Защото тиксото е временно решение – а за мен да предадеш важна за теб книга на детето ти е нещо безценно. И е хубаво тази книга да е в привлекателен вид.
Хич няма да разчепквам сюжета – едва ли са много хората, които не са запознати с нея, пък ако желаят, лесно ще научат. Признавам обаче без заобикалки, че не знам дали книгата ще стигне до днешните деца, или ще върне само спомените на поколенията около моето и преди него. Докато я четях преди да я пуснем за печат, се опитвах да се абстрахирам, че познавам малко или много времето, за което разказва, че съм изчел тон книги, развиващи се в социалистическа България, и да си отговоря на въпроса има ли с какво „Войната на таралежите“ да грабне сърцата на днешните млади. Нямам отговор.
Отделни сцени съм сигурен, че ще оценят – като счупването на стъклото на форда, други сигурно ще са да непонятни – влизането, марширувайки, на конференцията, хоровото пеене, пък и мечтанията на Маляка за духова музика, които винаги са ме забавлявали. Не знам дали ще оценят образа на Добролюб, който ми е толкова любим, или отчаяното желание на Пантата да изглежда по-голям, и по-късният му успех в математиката – и дали това е възможно, или Мормареви са зарязали малко реализма в името на поуката. Кой знае.
Помня дословно куп реплики от тази книга – култовото „Може“ на Пантата например, след като Камен му признава, че е влюбен в Юлия. Мога да споря и с часове за отделните сцени, за успеха и пораженията в бойните действия, за ролята на Добрева и на Пангаров. Но важното е, че книгата отново е по книжарниците, при това, надявам се, във вид, който ще зарадва всички – защото Дамян Дамянов прие проекта лично и го реализира блестящо. И едно обещание от мен – ако „Войната на таралежите“ има успех, есента ще пуснем и „Васко да Гама от село Рупча“.
P.S. Снимах книгата на фона на волейболна топка по липса на баскетболна – но всеки със страстите си 🙂
От същия автор
От същия жанр
