Пътуването между планетите не беше сложило край на убийствата. Толкова много високоеволюирали примати, затворени в една метална кутия в продължение на месеци – беше съвсем естествено да се стигне до нечия смърт.
Не мога да се наситя на тая поредица, досега се удържах да прочитам десетина книги между всяка от частите, но мисля, че сега ще прочета следващите доста по-бързо, просто трябва да разбера накъде ще поеме това чудо. След „Левиатан се пробужда“ и „Войната на Калибан“ Слънчевата система вече е твърде тясна за събитията във „Вратата на Абадон“ (още една чудесна митологична препратка в заглавието), а човечеството с готовност ще пренесе драмите и агресията си и извън нея. Защото ако нещо ясно прокламират двамината автори, пишещи под псевдонима Джеймс С. А. Кори, то е, че дори при наличие на непонятна извънземна заплаха все така ние си оставаме най-големия си враг.
Земно-марсианският съюз бе само смътен спомен в главите на застаряващи любители на алкохола. Добрите стари дни бяха отишли по дяволите.
Тайнствените сили на Венера са дали плод и отвъд орбитата на Уран се формира мистериозен пръстен, към който се насочват флотилии на Земята, Марс и вече прилично официализирания Съюз на външните планети (СВП). Едно глупаво хлапе задейства каскада от събития, които неумолимо ще привлекат в орбитата си и екипажа на кораба „Росинант“, макар че капитан Холдън би направил всичко друго, дори да пренася най-презряната контрабандна стока, стига крайната дестинация да е другият край на Слънчевата система, максимално далеч от извънземния Пръстен. Голямата изненада в края на втората част, появата на проекция на главния герой от първата книга, детектив Милър, продължава да тормози Холдън, но и не му дава никаква смислена информация. А нов проблем няма да закъснее да се появи – Марс си иска кораба обратно, а неговата загуба би било гибелна за тяхната волна космическа задруга.
Един друг кораб обаче приковава изцяло вниманието в този том – бившият огромен заселнически кораб „Наву“, който мормоните планираха да използват за междузвездно пътуване, и който беше неуспешно използван като най-големия таран в историята, е благополучно върнат в ръцете на СВП, преименуван на „Бегемот“ и превърнат в „най-голямата и зла оръжейна платформа в Слънчевата система“. Точно там се подвизава Бика, нов герой, който по политически причини не получава командването, но има достатъчно власт в ръцете си, за да изхвърля хора в открития космос, когато се налага („убиването на някого не те прави по-симпатичен“). И това ще е от най-кротките неща, които ще му се наложи да прави всъщност.
Твърде много хора с твърде много свои планове и всеки от тях изплашен да не би някой от другите да го гръмне в гърба. От всички начини да се срещнат с богоподобните чуждоземни създатели на протомолекулата този бе най-глупавият, най-опасният и – според преценката на Бика – най-типично човешкият.
Нова антагонистка заявява също присъствието си – след като Джули Мао участваше във всички важни събития в първата книга, баща ѝ имаше солиден дял в злощастията във втората, в третата още един член на това оправно семейство заявява прямо и недвусмислено присъствието си. Клариса Мао, сестрата на Джули, ненавижда Холдън, който не само е вкарал баща ѝ в затвора, но и практически е разрушил огромната корпорация под тяхна власт, и сега планира перфидно отмъщение, като дори е платила за вътрешни модификации, които я превръщат в истинска машина за убиване. Планът ѝ е да натопи Холдън като терорист и да го изобличи пред цялата Слънчева система – и знае как точно да го постигне.
Точно на другия морален полюс пък се намира нов положителен герой, който Кори въвежда – Анушка Воловодова, пастор от спътника Европа, която в цялата книга се опитва да убеди хората да бъдат добри, съпричастни и като цяло да не се избиват безогледно помежду си. И дори има известен успех в това, но не твърде голям, а тепърва тя и други посланици на своите божества и изобщо на по-творческата част на човечеството ще бъдат запратени далеч, далеч.
И като казвам далеч, отвъд орбитата на Уран си е нищо. След поредица от драматични събития кораби от три земни флотилии преминават през Пръстена и се оказват на крайно неочаквано място, за което не ми се иска да разкривам нищо. Определено обаче си заслужава да се проследи как двамата автори създават това особено пространство, в което физичните закони са променяеми, а извънземно съоръжение става арена на първите наистина грандиозни разкрития, сред които галактика, атакувана от външен враг, и кошмарни звездни апокалипсиси, налагани като карантинна мярка срещу него (някак провидях тук препратка към „Градът и звездите“ на Артър Кларк).
Нещата наистина се бяха влошили ужасно. Намираха се около извънземна станция, която менеше законите на физиката както ѝ хрумне и вече бе убила немалко от тях, а сега бяха решили и да се изпозастрелят помежду си.
И точно там хората отново ще успеят да оплетат жестоко конците и дори ужасяващите жертви няма да попречат да станем свидетели на мащабен корабен бунт, от който ще зависи съдбата буквално на цялото човечество. Дошло е времето Кори да покаже и СВП като крайно деструктивна и оплетена в политиканстване сила, а многострадалният Холдън и неговите съюзници пак ще трябва да спасяват света с цената на свидни жертви. И отново вътрешните разломи между различните човешки фракции доминират изцяло сюжета при все навлизането в абсолютно непозната и неконтролируема територия, да видим какви нови хоризонти ни очакват в „Сибола гори“.
И да не забравя – в този том е публикуван краткият разказ „Кипежът“, който както описва нормалния живот на Земята, разбирайте не твърде отличителен и гаден от наши дни, така и добавя чудесна дълбочина към един от по-енигматичните герои в поредицата, заслужава си.
краят на човечеството
модифицирано тяло
Кипежът – тайна
в
От същата поредица
От същия автор
От същия жанр
