Време на мъчения в името на Мъртвия крал

    Хич не почнахме добре с Джон Конъли – „Скитник в непознати селения“ не ме впечатли особено, но пък си знаех, че ще трябва да пробвам серията му за Чарли Паркър. По изпитана от други трилърови автори рецепта се метнах направо в дълбокото с поредната книга (да се търсят начални книги от дълги серии ми се струва прекалена занимавка) – „Време на мъчения“, която обещаваше сблъсък с изолирана и агресивна общност, които се кланят на собствено зловещо божество – в общи линии така е почнала всяка голяма религия, така че сюжетът звучеше добре.

    Историята проследява Джеръм Бърнел, обикновен човек, който се оказва на кофти място в кофти време – в пристъп на отчаяна смелост предотвратява обир и убива двама изроди, които са взели в плен няколко души в една бензиностанция. Но от това геройство следва падението – полицията засича пратка до него, в която се съдържа детска порнография, а на домашния му компютър е открита богата колекция. Макар да настоява, че е невинен и отказва да сключи сделка със съда, той е пратен зад решетките, където прекарва кошмарни години. Сега е излежал присъдата си, но знае, че няма да бъде оставен да продължи със съсипания си живот. Затова се обръща към Чарли Паркър, частен детектив с минало, изпълнено с тежки битки с отвъдното и окултни чудовища (или поне така подразбрах, както казах, не съм чел предните тринайсет). Скоро Бърнел изчезва, а Паркър започва да го търси – което го отвежда до затънтен район, където обособена секта, кланяща се на Мъртвия крал, от векове тероризира околните, като внимателно прикрива замесеността си в безброй престъпления.

   Джон Конъли изгражда много добре образа на прокълнатото селище, което изпраща на престъпни мисии свои членове, докато вътре бавно назрява битка за водачеството. До последно пази в тайна образа и същността на чудовището, на което се кланят местните, а и много добре повежда следата от самотния смелчага, който все пак е оцелял в затвора, към общността, която го е осъдила на участта му. Като цяло „Време на мъчения“ е  бърз, добре написан трълър с малко на брой и маловажни за сюжета фантастични елементи, единственото, което не ми допадна, е, че Конъли изостави без жал главния герой. Но едва ли ще тръгна до проследявам серията от самото начало, по-скоро ще проуча кои са най-добрите от нея и с тях ще продължа.

  Изключително лошо впечатление в книгата ми направи небрежната корекция. Първите грешки само ме подразниха, но като почнаха да се трупат, взех да си водя записки за кратко – мога да отлича страница 369, на която са цели четири, 89-а има две, а тези с по една ми писна да отбелязвам след първите десетина. А дори не четях внимателно, това е книга за удоволствие и препусках през страниците.