„Време за умиране“ е петнадесетият роман за Джак Ричър на Лий Чайлд, поредната, с която си наваксвам с тази славна поредица, последно от която четох „Покушението“, „Аферата“, „61 часа“, „Сметки за разчистване“, „Едно на милион“ и т.н. Този път вездесъщият бивш военен полицай попада случайно в глухата провинция на щата Небраска, където открива, че местните жители живеят в пълно подчинение на агресивната фамилия Дънкан.
Членовете на тази фамилия постепенно са наложили волята си над всички в околността – едно чрез стопанска закрепостеност към услугите, които осигуряват, и второ, като са наели разни якички момченца, неуспели футболисти, които да всяват респект там, където е нужно. Нищо, с което Ричър да не може да се справи с една ръка всъщност. И това скоро става ясно – макар само да минава наблизо, той забелязва, че ситуацията далеч не е така проста, и че нещо далеч по-сериозно се случва на заден план. Постепенно подмамван все по-навътре в загадката, той най-сетне се изправя и срещу по-сериозни противници. Защото над братята Дънкан седи верига от все по-жестоки престъпници, всеки от които има интерес нещата да вървят гладко. А точно сега една пратка се бави неоправдано – и в провинцията са изпратени опитни в тъмните дела типове, които вече знаят какво да правят. Единственото положително за Ричър (извън характерните за поредицата негови суперсили, свръхдосетливост и практическа почти пълна неуязвимост) е, че всички по веригата не са само съюзници, но и съперници, и имат интерес да я скъсят, за да вземат по-голям дял.
Лий Чайлд наистина добре играе с очакванията на читателите в този роман, прикривайки до последно с какво точно се занимава фамилията Дънкан. Изложената в началото на стената пушка (образно казано) очаква Ричър да нагази дълбоко в калта, за да гръмне, а дотогава има много време и опасни моменти в пустошта, където той няма къде да се скрие. А го преследват като диво животно, в това няма съмнение. И когато вече картите са свалени, остава наистина да се убива и да се умира, няма какво друго.
