Жанр: Драма, Исторически

Издателство:

Автор: Ханс Фалада

Оригинално заглавие: Jeder stirbt für sich allein, 1947.

Преводач: Ана Димова

Корица: Васил Димитров, мека.

Година на изданието: 2013

Страници: 682

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Малцината цивилни се губеха в това гъмжило, те бяха незначителни и скучни сред униформите, както цивилното население навън по улиците и във фабриките нямаше никаква стойност в сравнение с партията. Партията беше всичко, народът – нищо. 

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

На последните панаири минавам покрай щанда на прекрасното издателство „Летера“ и си избирам тяхна книга – зимата си взех „Откриването на небето“ на Хари Мулиш, до която не успях да стигна. На пролетния пък си взех „Всеки умира сам“ на Ханс Фалада, впечатли ме годината на излизането и влиянието, което има този роман, за който, признавам, не бях чувал нищичко. За него вече намерих време, Втората световна война си ми е слабост. Да, знам, имам нездраво влечение към дебели книги.

  10255545 Историята на Фалада почива върху реална съпружеска двойка в Берлин, които се осмеляват на своя малък бунт срещу нацистката власт точно в най-силните ѝ години след победата над Франция и преди поврата при Сталинград. Но още в началото той прави ясна уговорка, че това не е документална творба. И това бързо си проличава, а в края съвсем, след като завързва един след друг завързаните възли.

3344411  „Всеки умира сам“ е историята на Ана и Ото Квангел, тихи и кротки хорица, които получават най-смазващата вест. Синът им е загинал на фронта. Това е първата искра в кладата, която се е изграждала около тях – съседи са има семейство пламенни нацисти, едва възрастна жена-еврейка, взета на прицел, стар съдия със запазено чувство за чест, а наблизо се разполагат и двама негодяи, единият от които шпионира за Гестапо, а другият лъже жени, за да има пари за конни залагания и да не му се налага да работи. Около тези герои се завихря действието, което в първата половина на книгата е откровено трагикомично – едните искат да ограбят еврейката, а другите – да я защитят.  Точно тогава и Ото започва своята тиха борба с режима – започва да пише картички с антихитлеристки послания и да ги оставя тайно в оживени сгради. Това обаче става фокус на романа по-късно, когато Фалада вече е разкрил низостта в обикновените хора, които са безропотните поддръжници на нацисткия режим.

 1541034  Пиесата на абсурда е до голяма степен свързана с двамата негодяи, чиито планове за лесен живот и забогатяване постоянно се провалят – и в крайна сметка ги докарват до падането в трапа, който охотно са подготвяли за други. През това време войната тече, Ото и Ана пишат своите картички и се надяват те да стигат в ръцете на хора, които да се замислят колко е пагубен за Германия хитлеристкия режим. Не знаят, че почти всички се доставят бързо до бюрото на комисар Ешерих, който малко по малко се доближава до тяхната самоличност и местоживеене. И се готви да ги закове с карфици като препарирани пеперуди така, както забожда с карфици всяко място, на което бива откривана тяхна картичка. И това е неизбежно.

  42759950._SX318_ Краят на книгата демонстрира основното послание на Ханс Фалада – че дори и хората с власт са всъщност жертви на компромисите с нацизма, които са направили, и си плащат цената. Че и най-обикновените и скромни души могат да открият свободата дори зад решетките и да се изправят достойно срещу липсата на правосъдие. Че и най-счупеното може да се изправи при подходящи условия, макар че за мен тук по-скоро Фалада изпада в пожелателна заблуда. Без значение, „Всеки умира сам“ е роман за изборите във време, когато те са забранени, роман за Втората световна война, в който не участва нито една от личностите от учебниците по история, а изцяло е движен от гледната точка на хората, които изнасят на плещите, на костите и на кръвта си войната.

   Фалада не търси страховитото, за да се добере до душата на читателя, както прави Джонатан Лител в „Доброжелателните“ например, а използва баналността на делника, за да постигне сходно внушение. Неговите ясно обрисувани герои трудно могат да се забравят, а тяхната участ е колкото достоверна, толкова и неизбежна. И все пак, както самият Фалада пише, точно тези малки бунтове изкупват съвестта на нацията, която следваше до самия край своя фюрер.

   Ако случайно ви попадне, прочетете и „История на един германец: Спомени 1914-1933 г.“ на Себастиан Хафнер.