…започнах да се занимавам с космология,
защото исках да съм първият узнал какъв ще бъде краят на вселената.
Лорънс М. Краус
Малка книга, сбрала много – цяла една вселена, почти със сигурност възникнала от нищото, една флуктуация, случайност, която по законите на физиката не е случайна – а предопределена и всъщност неизбежна.
Идва ми да кажа, че на вселената най-подхожда да каже: „Не съм оттук и съм за малко.“ Но реално това е от книгите, за която лично аз ще напиша малко неща, защото не ми е пораснала толкова гагата – във „Вселена от нищото“ Лорънс М. Краус достатъчно ясно се заравя в щекотливия въпрос за произхода на вселената и заема ясна атеистична и рационална позиция, чрез която пределно разбираемо обяснява защо няма нужда от бог в търсенията ни за основите на съществуването ни:
Вселената е такава, каквато е, независимо дали това ни харесва, или не. Съществуването или несъществуването на създател не зависи от желанието ни. Свят без Бог или замисъл може да изглежда суров или безсмислен, но това само по себе си не налага съществуването на изначален творец.
Всъщност искам да почна точно от края на книгата, където Краус, след като е изсипал всичко, което знае, което е изследвал и проучил, дава път на личното си отношение, на това, в което и аз силно вярвам: че науката трябва да вдъхновява, трябва да те мотивира да се развиваш, да търсиш нови неща и може би най-важното – да не считаш никое знание за напълно окончателно. Както и да не вярваш в красиви митологии:
Вселената е далеч по-странна и по-богата – и става все по-чудно странна – отколкото би могло да очаква ограниченото ни човешко въображение. Съвременната космология ни тласна към идеи, които допреди век дори не биха могли да бъдат формулирани. Великите открития на двайсети и двайсет и първи век промениха не само света, в който живеем, но революционализираха нашите разбирания за света или световете, които биха могли да съществуват точно под носа ни: реалността, която остава скрита, докато не съберем достатъчно смелост да я потърсим.
Това е причината философията и теологията да са крайно неспособни сами да разглеждат истински фундаменталните въпроси за нашето съществуване, които ни озадачават. Докато не отворим очите си и не позволим на природата да ни води, сме обречени на късогледство.
Ричард Докинс, автор на красивия и вдъхновяващ послепис на книгата, пише там в последните редове: „Ако „Произход на видовете“ е била смъртоносният удар, нанесен от биологията на супернатурализма, „Вселена от нищото“ може да се окаже нейният еквивалент за космологията. Заглавието означава точно това, което казва. А това, което казва, е съкрушително.„
Както повечето книги в тази област, над половината книга е посветена на развитието от космологията от Айнщайн до наши дни. Последователно и ясно (рядко имаше неща, които не разбирах, макар че не са и съвсем липсващи), Краус обяснява защо вече сме напълно сигурни за възрастта на вселената – 13.72 милиарда години, както и защо имаме ясни доказателства, че тя е възникната точно чрез горещ Голям взрив. Накратко, ето защо:
Три са основните стълбове на наблюдение, подпомогнали емпиричното потвърждаване на Големия взрив, благодарение на които, дори Айнщайн и Льометр да не се бяха родили, пак щеше да ни се наложи да признаем, че вселената е започнала в едно горещо и плътно състояние. Това са наблюдаваното от Хъбъл разширяване, наблюденията на космическото микровълново фоново лъчение и наблюдаваното съвпадение между измереното във вселената изобилие от леки елементи – водород, хелий и литий – и прогнозираното количество, създадено през първите няколко минути от историята на вселената.
Краус умее да отстъпва от научните разсъждения и да дава отдих на читателя с чиста проба научна поезия, ако човек е склонен да свързва тези две неща:
Един от най-поетичните факти, които са ми известни за вселената, е, че всеки атом в тялото ви някога е бил в звезда, която е избухнала. Нещо повече – атомите на лявата ви ръка вероятно са дошли от различна звезда от тези на дясната. Всички ние буквално сме звездни деца с тела от звезден прах.
…В историята на нашата галактика са избухнали около 200 милиона звезди. Тези звезди са се пожертвали, за да може един ден да се родите вие. Мисля, че затова бихме могли с пълно право да ги наречем свои спасители.
Самата теза на книгата се центрира около теорията, че нищото има енергия, че в него т.нар виртуални частици се появяват и изчезват за времеви интервали, твърде кратки, за да бъдат измерени, но чието съществуване се доказва само по косвен път с други наблюдения. За да не поема риска да предам нещата грешно, ето и какво казва Краус, сумирайки куп страници, в които доказателствата са разработени обширно:
Това е толкова забележително, че бих искал отново да го подчертая. Квантовите флуктуации, които иначе биха били напълно невидими, се замразяват от инфлацията и се проявяват впоследствие като флуктуации на плътността, които са създали всичко, което можем да видим! Ако, както вече написах, всички ние сме звезден прах, също е вярно, в случай че инфлацията се е състояла, че всички ние съвсем буквално сме се появили от квантовото нищо.
…
Следователно, ако квантовите свойства на материята и лъчението са довели до обогатяването с енергия дори на безкрайно малък район от празното пространство в ранни времена, този район би могъл да нарасне до произволно голям и произволно плосък. Когато инфлацията приключи, може да се е получила вселена, пълна с материя и лъчение, чиято обща Нютонова гравитационна енергия ще бъде възможно най-близка до нула.
….
Да обобщим: наблюдението, че вселената е плоска и че местната Нютонова гравитационна енергия по същество е нула, днес убедително сочи, че нашата вселена е възникнала чрез процес като този на инфлацията, процес, при който енергията на празното пространство (нищото) се преобразува в енергия на нещо за период от време, когато вселената е тласкана все по-близо до плоска във всички наблюдаеми мащаби.
С една дума – ние сме тук, защото нищото е нестабилно. Това е присъщо нему и появата на материя е само едно хълцукване от нищото към нищото в една плоска вселена – да, не звучи вдъхновяващо, но пък има преимуществото да е възможно да истина. А истината нехае да е красива – тя просто е. Самият Краус в края на книгата си e написал думи, с които съм напълно съгласен:
Това е най-точната картина, която съм способен да обрисувам, на реалността, както я разбираме сега. Тя е основана на делото на десетки хиляди всеотдайни умове от последния век, изобретили едни от най-сложните машини, измислени някога, и разработили едни от най-красивите и сложни идеи, които човечеството е трябвало някога да проумее. Това е картина, чието сътворяване извежда на преден план най-добрите страни на човешката природа – способността ни да си представим огромните възможности на съществуванието и приключенския ни дух храбро да ги изследваме – без да прехвърляме товара на някаква мъглява съзидателна сила или създател, който по дефиниция е завинаги непознаваем. Сами на себе си дължим извличането на мъдрост от този си опит. В противен случай предаваме всички онези блестящи и храбри просветени люде, помогнали да достигнем сегашното си ниво на познание.
Ако желаем да направим философски изводи за нашето собствено съществуване, за нашата значимост и за значимостта на самата вселена, тези изводи трябва да са основани на емпирично познание. Един истински отворен ум означава да впрегнем въображението си, подчинявайки го на доказателствата от реалността, а не обратното, независимо дали това ни харесва.
Гордост е за мен, че в „Изток-Запад“ с бясна и отдадена работа успяваме да вадим такива книги на български, и то съвсем скоро след излизането им в оригинал. Автори като Краус, Докинс, Сейгън, Грийн, Шърмър, Пинкър, Канеман, Харис, Тайсън, Млодинов, Хокинг… всички те са рационални, мощни умове, които проникват в тайните на вселената. В никой случай не казвам, че те са безгрешни – но в своите мечтания те откриват нови пътища на знанието, които вече трябва да бъдат пребродени както от самите тях, така и от армии други учени, които да ги докажат или отхвърлят. И само така светът ще се развива и ще върви към по-добро.
От същите жанрове
