Всеобща история на безчестието разказва Борхес

Колко му е да умреш, трябва ти само да си жив…

   Когато един автор ти каже, че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, и този автор се нарича Хорхе Луис Борхес, знаеш, че те очаква нещо различно. „Всеобща история на безчестието“ е кратък, но пъстър сборник, който искри от колоритни герои, които пронизват небето като метеори – и угасват рано, изживяли вкратце вихрено своята участ.

   За разлика от „Хладнокръвно“ на Капоти, където е търсен суров реализъм, Борхес се насочва в точно обратна посока – легендаризирането на тези типажи като представителни за времето си и разбиранията за смелост и дързост. Аурата около престъпниците е винаги притегателна за изкуствата, които ги отразяват в най-силните си и запомнящи се творби (само си помислете колко от признато великите филми са точно с такива герои). Борхес обаче отива стъпка напред с присъщата си енциклопедичност – около оста на всеки от героите той разгръща панорама не само на живота им, но и на времето, в което развиват бурните си и пагубни за мнозина начинания.

   По страниците среща си дават Ласарус Морел, измамният спасител на негри, които плащат за свобода, но намират смъртта си; Том Кастро, който няма срам да измами страдаща майка и да ѝ пробута друг човек за нейн син; Чин, вдовицата-корсарка, която оглавява пиратска флотилия в Жълто море; гангстерът Монк Истман, тероризиращ Ню Йорк в началото на XX век; най-известният – Били Хлапето, избил десетки, „без да се броят мексиканците“; Коцуке но Суке, непочтителният церемониалмайстор, заради когото се провежда и обезсмъртява отмъщението на ронините на Такуми (вж. „Историята на 47-те ронини“); Хаким от Мерв, фалшивият пророк, който, скрит зад маска, повежда бунт… и още, и още истории, които преплитат реалното с фантастичното, гротескното с абсурдното, героичното със срамното, тъжното със смешното.

   Във всеки от разказите се протягат и разклонения в безброй посоки, които характеризират така ярко творчеството на Борхес, неговото умение да вплита още и още компресирана информация в кратки наглед страници. Ако се разгънат както трябва, тия 140 страници с едър шрифт биха запълнили томове и томове. Но в този си вид „Всеобща история на безчестието“ е калейдоскоп от съдби на хора, притегателни със своята непокорност и своеволие. Но както живеят, така и умират, поне повечето от тях – който нож вади, от нож умира.

   Прекрасно ревю за книгата е написала Темз Арабаджиева в „На по книга, две“.