…вече съм убеден, че търсенията в Гугъл са най-важният набор от данни за човешката психика, събиран някога.
Разбира се, че всички лъжат. Също и вярват в огромно количество лъжи. Но важно е да има механизми, с които да се погледне в дълбочина и да се види истината. Точно това твърди, че може да прави Сет Стивънс-Давидовиц в книгата си „Всички лъжат“. Той е от хората, които не парадират с достъпа до big data – вече кой ли няма достъп до масиви огромна информация, която за кратко беше считана за панацея за всичко. Но претендира, че знае как да я използва – а това вече е разковничето. И както се видя от скорошния скандал с данните от фейсбук, добре насочено използване на тази информация може да накланя везните на убежденията на големи групи от хора. Но книгата, за която говорим, показва нещо не по-малко важно – какви са именно тези убеждения. И класическите социологическите проучвания не могат да се мерят с предлаганата методология.
Ясно е, че по-мащабни данни от търсенията в Гугъл едва ли има – Давидовиц описва колко различен изглежда светът през тяхната призма, как се променят динамично локално и глобално според събитията, как показват истинското отношение на хората към актуалните теми, което рядко може да бъде уловено от публичния шум, в който взимат участие много по-малко активни потребители на социалните мрежи. Към данните на Гугъл Давидовиц добавя огромно количество информация от Уикипедия, Фейсбук и дори получава достъп до анонимен масив от информация от един от най-посещавание порносайтове в света – PornHub, чрез който добавя не само куриози, но и някои наистина интересни данни какво точно вълнува хората в интимната област. И част от тези вълнения са смущаващи, няма изненада в това.
Обикновеното действие – да въведеш дума или фраза в компактното правоъгълно бяло поле на търсачката – оставя една малка следа от истина. А тя, умножена по милиони, в крайна сметка разкрива дълбоки реалности.
Според автора избирането на Тръмп е можело да бъде лесно прогнозирано, ако се вземат предвид данните от търсенията, а не социологическите проучвания, които до последния момент даваха лъжлива преднина на Хилъри. Според него Обама е събуждал силна расистка омраза, която просто остава прикрита и непризната, но при възможност тези хора дават гласа си за негов пряк или косвен опонент:
Търсенията в Гугъл разкриваха мракобесие и омраза сред значителен брой американци, останали незабелязани години наред от капацитетите в тази област. Данните от търсачката показваха, че живеем в общество, твърде различно от представите на учените и журналистите, разчитащи на социологическите проучвания. Те разбулваха противна, плашеща и ширеща се навред ярост, само чакаща да се яви кандидат, който да ѝ даде глас.
Давидовиц описва и как истината може да излезе наяве там, където царува лъжа. В американски щати, където абортите са ограничени законово, се отчитат триумфални резултати от властите. Само че под повърхността дебне ужасът – жените в точно тези щати търсят много повече начини да прекратят сами бременността си, включително с кошмарни методи. 4000 търсения за аборт със закачалка за дрехи е нещо, което би трябвало да изправи косите на всеки. Няколкостотин търсения за промивка на матката с белина и удари по корема само довършват тъжната картинка на поредния опит на религиозно мотивирани мъже да ограничат жените в свободата над телата им.
Като цяло книгата на Давидовиц е само първа стъпка в едно широко поле за изследвания. На места е малко повтаряема и като цяло очаквах по-интересни заключения, но съзнавам, че тепърва ще се разработват методологиите, с които тези масиви от данни ще разкриват човешката природа. И тогава ще знаем повече не само за политиката, религията, интересите и чувствата на хората, но и ще можем да си даваме сметка защо се случват толкова много неща, които ни изненадват ден след ден. Но малко цинизъм според мен помага. Ето една характерна таблица от книгата.
И накрая малко читателска статистика за десерт. Давидовиц е използвал данни на Амазон, за да потвърди, че над 90% от читателите са стигнали до края на „Щиглецът“ на Дона Тарт, а едва 7% са стигнали до края на най-важния труд на нобеловия лауреат Даниъл Канеман „Мисленето“. Но пък още по-малко, под 3%, дочитат „Капиталът. XXI век“ на икономиста Тома Пикети. Толкова за какво четат хората 🙂
И все пак да спомена, че предговорът на книгата е на Стивън Пинкър, което си е препоръка само по себе си.
От същите жанрове
