Издадената у нас през 2019 г. „Империята трябва да умре“ на Михаил Зигар е сред най-интересните исторически книги, които съм чел някога – информативна, разчупена, оживяваща цяла една наглед отминала епоха, тази на руската революция. Сега с „Всички са свободни“ той прави същото, но този път фокусът е върху изборите в Русия през 1996 г., които противопоставят летящия високо кандидат на комунистите Генадий Зюганов и почти лишения от подкрепа Борис Елцин. Това е история как се обръща историята – преди появата на Путин и началото на неговото противоречиво царуване. Месец след месец с прости таблици Зигар следи как се променя подкрепата за Елцин и Зюганов, а между тях проследява в детайли, като в роман, събитията, в които дейно се включват познати и не толкова познати имена. Кръстопътно време за Русия след разпадането на СССР и разочарованието от годините след това. Зигар недвусмислено казва още на първа страница:
Много свидетели ще казват, че всичко е било другояче – и ще бъдат прави. В спомените на всеки версиите за случилото се се различават. Почти няма съвпадения. Всеки има своята 1996 година, своя Елцин, своя Зюганов.
Какви ли не личности и събития се събират и сблъскват около тези избори, в които основният фокус нерядко е силно разклатеното здраве на Елцин – в края, точно преди балотажа, той е толкова зле, че Александър Любимов казва философски: „Е, ако трябва да изберем труп, ще изберем труп“. Но тази информация е умело скрита от медиите. Именно властта над тях е друга основна тема, която се се разглежда пак и пак в книгата, основно се открояват имената на Березовски и Гусински – „те, хората, които контролират двата основни телевизионни канала в Русия – ОРТ и НТВ, – са в състояние да осигурят правилен изход на президентските избори“. И го правят по един или друг начин. Около Елцин се навъртат някакви случайни американци, които трябв да му осигурят модерна изборна кампания, а като контрапункт на тези надежди се вихри генерал-майор Георгий Рогозин, който създава център по парапсихология, за да защити Елцин и Русия от мистични опасности, включително чрез изготвяне на хороскопи на всички, с които му предстои да се срещне. Паралелите с гравитирането на Распутин около императорското семейство са видими, макар че Зигар коментира, че Елцин не вярва в такива неща и дори отказва да се види с поканилата го в България Ванга – вместо това отива неговият прессекретар.
Вероятността Зюганов да спечели изборите и комунистите да се върнат на власт е огромна и е описано как Западът гледа с тревога на тази вероятност. Появяват се и шеговити идеи като тази всички богати и преуспели московчани, които не искат да живеят под властта на комунистите, да се преместят в Одеса, която ще се превърне в независим мегаполис като Хонконг. Често се промъква идеята изборите просто да се отменят под един или друг предлог. Русия е опоскана страховито в този период и пари за нищо няма, а Елцин лично проси пари откъде ли не, включително от Кол, Ширак, Клинтън, Берлускони, Кадафи. Зигар цитира източник, според който изпросената сума била от порядъка на 25 милиарда долара, с които се очаква да се плащат пенсии и заплати и така да се вдига рейтингът на управляващия президент. Нему помагат всички журналисти, пише авторът, уж от сърце, но подкрепата на олигарсите е недвусмислена – тук, за тези избори, се измисля и „традицията“ на военните паради на 9 май, която „след няколко години ще изглежда непоклатима“, както е и до наши дни. Всъщност това, което едва не обръща каруцата, са започналите в един момент истински вътрешни войни в екипа на Елцин, които насъскват едни срещу други властите, правят се арести, възбуждат се дела, истински цирк от уволнения, драми и мерене на влияние. Всичко, което ще продължи и след победата на Елцин и следващите години на относително безвластие, в крайна сметка овладяно чрез фаворизирането на никому неизвестния Путин, за което вече по-скоро трябва да се чете в друга излязла наскоро мащабна книга – „Хората на Путин“ на Катрин Белтън.
„Всички са свободни“, с подзаглавие „Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо“ е завладяващ политически трагикомичен роман – абсурдно време е това в историята на Русия, време на масова бедност, на скандални приватизационни сделки, на извеждане на властта вън от държавните институции, където после тя отново ще бъде прибрана надлежно. Михаил Зигар е смел журналист, който не търси вината за бедите на руснаците в чужбина, а ги открива точно там, където се зачеват, сред коридорите на Кремъл, олигарсите около Елцин и цялата кохорта зависимо от неговото преизбиране блюдолизци. Разбира се, няма как да не се повдигне и въпросът какво би станало, ако все пак тази яростна кампания се бе провалила и Зюганов беше станал президент – дали би имало връщане към тоталитарното съветско минало или руската история би поела в друга, по-мека посока… тази спекулация е интересна за размисъл, но лишена от практическа основа. Историята на тези избори е поучителна в пълния си абсурден дух – и все пак е забавно да четеш за едни от малкото истински изборни битки в руската история.
От същия автор
От същите жанрове
