Пореден роман на Клифърд Саймък (след “Гробищен свят” и “Градът”), който чета със закъснение и съжаление за пропуска през тийнейджърските ми години. И отново се изумявам от умението му от една дребна идея да създаде нещо голямо и мащабно.
Във “Всичко живо е трева” малко градче се оказва впримчено в прозрачна, но много реална непробиваема преграда (Стивън Кинг използва подобен сюжет в “Под купола”). Спусната сякаш от небесата, тя отграничава действителността от фантазията, която се появява под формата на много странни цветя, които се оказват всичко друго, но не и невинни вкоренени в земята растения. Не искам да ви развалям удоволствието от четенето, като ви разкривам повече, но простичкият сюжет в един момент наистина се отнася в много странни посоки и Саймък се доказва за пореден път като истински майстор на хуманистичната фантастика – поставя героите си в положение на избор без избор – сякаш те са в положение да решат нещо важно и съдбоносно, но всъщност историята се движи и ги влече със себе си…
Няма да пиша повече за този роман – предвид големината му е излишно. Просто Саймък. И толкова.
От същия автор
От същия жанр
