Книгите на Антъни Бийвър една след друга излизат на български и обогатяват историческата литература – последователно се появиха “Сталинград″, “Падането на Берлин″ и „Битката за Испания“, а наскоро излезе и първи том на „Втората световна война“, епично платно, на което историкът разгръща и най-мащабните планове, но и намира място за множество дребни интригуващи детайли. За мен лично четенето на книги за Втората световна война е като да гледаш отново любим сериал – всичко ми е добре познато и мога просто да се пусна по течението. И тази определено ми допадна с четивността си, като бонус е, че е обърнато много внимание и на японско-китайската война, и на завоеванията на японците в Тихия океан, които обикновено биват щрихирани с няколко изречения в повечето други книги, които съм чел.
Иначе гръбнакът на книгата е ясен – Бийвър подробно проследява пътя към войната, отстъпките пред Хитлер, атаката над Полша, фалшивата война, обръща внимание на сблъсъка при Халхин Гол, където съветският успех отклонява Япония към колониите на западните държави и в крайна сметка – до атаката над Пърл Харбър, проследява в детайли нацистките успехи над Норвегия и Дания, рухването на Франция, операция „Морски лъв“ и битката в небето над Британия, балканските военни действия следствие на грандоманските заблуди на Мусолини, битките в Африка и Атлантическия океан с всичките им обрати, но поне за тях ми се струва, че по-важна информация има в “Тайната война” на Макс Хейстингс с фокуса ѝ върху шифрите и разузнаването. Следва „Барбароса“, обсадата на Ленинград, битката за Москва, а встрани от този величав сблъсък Бийвър описва подробно какво се случва в Китай и Филипините, отделя внимание на Окончателното решение и престъпленията на СС. Малко внимание е обърнато на дипломатическата страна, отношенията между Рузвелт, Чърчил и Сталин са описани много по-подробно в “Тайните на Втората световна война” на Лорънс Рийс, но пък се обръща повече светлина върху главнокомандващите от различните страни на фронта, особено на Ромел и неговите действия в Северна Африка. Очаквах книгата да приключи с битката за Сталинград (някак тя е естествен вододел между двете фази на съветско-германския конфликт), но Бийвър проследи още няколко битки и операции, като за втория том е останал повече от достатъчно материал, който ще четем през 2022 г.
Вън от тези основни събития, с много писателско майсторство авторът вмъква детайли от фронтовия живот, от събитията в тила, цитира писма и дневници, щрихова по-плътно картината на войната, която е засегнала целия свят по един или друг начин. И все пак това е обобщаваща книга, няма място за влизане в истински подробности, нито за спиране върху противоречиви тези и възможните обяснения за едно или друго действие. И все пак да не забравяме, че все още голяма част от тайните на войната лежат във все така затворените руски архиви, много малка част от които са били достъпни за историците. Надявам се до края на живота ми те да се отворят – може би тогава някои приемани сега за даденост постановки ще се променят из основи.
