С удоволствие продължих четенето на втория том на „Втората световна война“ на Антъни Бийвър, който започва с отношението на нацистите към народите от покорените територии. Както писах и за първата част, Бийвър прави основен преглед на събитията от войната, като се опитва да балансира между всички фронтове, да вади наяве интригуващи детайли от битието на военните и цивилните, без да изпуска от внимание проследяването на основните битки, които чертаят траекторията на войната.
Вторият том се развива след битката при Сталинград (вижте и отделната книга на Бийвър за нея), която в общи линии възвестява поражението на Германия. Тепърва се завихря битката за Атлантика и играта на котка и мишка с немските подводници, започва и отвоюването на остров след остров от японците в Тихия океан – Бийвър се спира обстойно на случаите, когато гарнизоните им се бият до последния си войник, което по-късно повлиява на решението да не се рискува със сухопътна атака срещу основните острови, а да се използват атомните бомби. Научих зловещия факт, че огромна част от японските жертви се дължат на разкъсаните им продоволствени линии и това, че разпръснатите по острови войници гладуват жестоко, стигайки дори до канибализъм. Проследени са битката при Курск, дебаркирането в Италия и противоречивата ситуация там, вземането на окончателното решение за евреите, съветското настъпление, особено внимание е обърнато на противоборството около откриването на втория фронт – впечатление ми направи колко са сложни отношенията между съюзническите главнокомандващи, особено ненавистта между британските и американските военачалници, както и упорството на Дьо Гол да осигури победоносен статут на французите по един или друг начин, не са забравени и конференциите, на които Сталин успява да получи всичко, което иска, докато западните му съюзници далеч не успяват да се наложат. Заникът на войната изобилства от знакови битки както в Европа, така и в Тихия океан, които Бийвър проследява, като за последните особено внимание е обърнато как Мао оставя китайските националисти да се изтощят в битки с японците, за да вземе своето по-късно. Берлинската операция е проследена много подробно в друга книга на автора, а специално внимание е обърнато не само на атомните бомби, но и твърде спорните откъм резултати стратегически бомбардировки, които разрушават десетки градове.
„Втората световна война“ в двата си тома е безспорно впечатляващо постижение – Антъни Бийвър синтезира умело огромен материал, опитва се да не залита в просъюзническа посока, а да показва относително балансирано какво се случва и от двете страни (образно казано) на фронта. Както споменах и в текста си за първата част, чета такива обзорни книги повече за удоволствие, но от Бийвър винаги може да се научи нещо интересно, особено за тези части на света, които не са представени в толкова много други издадени книги. Надявам се и други изследвания на автора да бъдат издадени у нас.
