Жанр: Драма

Издателство:

Автор: Вук Драшкович

Корица: Мека

Година на изданието: 2004

Страници: 380

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   Не четете тази книга, ако харесвате “Здрач” или някоя подобна захаросана лиготия. Не я четете, ако обичате романтични комедии. Абе помислете малко, преди да я прочетете. Страховитите истории на Кинг са като приспивни песнички.

    По Коледа 1942 г. сръбското семейство Юговичи са около масата. Навън бушува виелица. Но усташките им кумове от съседното село Османовичи идват на гости. Изколват всички (не ви трябва описанието, повярвайте ми), подпалват църквата. Едно бебе е взето от селото.

   Алия Османович е отгледан като мюсюлманин. Отива да учи в града, където открива различни светогледи, но не успява да се отърси от вкоренената си омраза към сърбите и техните зверства по време на войната. Една статия във вестник го повежда към разкриване на истината за произхода му. Сред страниците отново потича кръв, която отдавна трябва да се е съсирила…

    Друга история проследява живота на Сабахудин Муратович. Някога той е бил усташа Атиф Танович, но е избягал от миналото си. Но то не го е забравило…

     Няма да описвам случващото се в книгата, безсмислено е. Такава история може да се случи само на нашия полуостров, разкъсван от векове. Противно на привичките ми, ще цитирам текста на корицата, той казва много:

 Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата “U”, нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож – с три удара, на една яма с трупове – с цяла каньон или пропаст.

   И още малко от текста, той казва всичко:

Казваме НОЖ и започваме да мислим: коля, заколя, дозаколя, изколя, режа, разрежа, прережа, изрежа, прорежа, подрежа, резна, сека, отсека, насека, пресека, посека, разсека, бода, забода, убода, пробода, набода, боцна, дера, раздера, поря, разпоря, мушкам, намушкам, кълцам, накълцам, изпонакълцам… и най-накрая изкормя!

  … И водата беше НОЖ: усташите варяха деца в нея; и катранът беше НОЖ: изливаха го върху отворени рани; и пръстта беше НОЖ: зариваха я върху живи хора; и плъховете бяха НОЖ: в мъченията усташите използваха плъхове, които изгризваха човешката утроба; и расото беше НОЖ: четири години непрестанно капеше кръв от него; и Коранът беше нож: всичко все с благословията на Аллах се вършеше… НОЖ! Лесен за носене, труден е за понасяне! Бързо коли, бавно мисли! Бързо убива, бавно забравя…”

Поръчай с безплатна доставка.
Поръчай с безплатна доставка.