Не обичам да започвам нови поредици – ако зависеше от мен, щях да чета роман след роман за Хари Хуле и щях да си бъда от щастлив по-щастлив. Но след като всичко за него е прочетено (и чакаме Несбьо да ни зарадва с нещо ново), трябва да се поема в различни посоки – и реших една от тях да е „Вълче лято“ на Ханс Русенфелт, няколко книги от когото (в дует с Микаел Юрт) са вече издавани у нас.
Авторът поставя своята неочаквано кървава история в спокойното в наши дни градче Хапаранда, което има богато историческо минало заради ключовото си местоположение между Запада и Изтока. Дошло е време пак да се разбуди – и всичко започва с два мъртви вълка, в чиито стомаси е открито… човешко месо. А една среща за сделка с наркотици се превръща в кървава баня, когато алчността надделява над предпазливостта. Младата полицайка Хана Вестер изобщо си няма идея каква буря се заформя под носа ѝ, докато се опитва да се оправи с проблемите с дистанцирания си съпруг и това, че е започнала връзка с шефа си. Скоро обаче това ще е най-малкият ѝ проблем – в Хапаранда пристига добре обучена рускиня, която има за задача да открие кой е откраднал наркотиците и парите, а мисля, че и най-обръгналия читател ще се впечатли на крайностите, на които е готова тази неуловима за правосъдието дама. И се започва истинска война, в която полицията в общи линии само ще брои трупове и ще се чуди какво точно се случва.
Русенфелд забърква сложен възел, в който едно след друго излизат съвпадения, свързани далеч не само с наркотиците. Той протяга и една нишка далеч към миналото, за която няма да ви кажа нищо, но тук май ме изпусна, малко прекалено ми дойде това – и все пак точно по тази линия краят остана отворен и даде простор за следващо заглавие. „Вълче лято“ е лек, но не твърде, трилър, има интересни герои, сложна структура и много, много екшън и пукотевици, както и няколко „няма начин!“ момента, които ме впечатлиха, определено авторът си позволява да излиза извън приетите граници на жанра и това е само позитив за книгата. Чакам следващата.
