Няма как да напиша ревю само за книгата „Вълка от Уолстрийт“ на Джордан Белфърт, защото не мога да отделя образите в главата си от тези във филма на Мартин Скорсезе. Няма и нужда – книгата и филмът се припокриват на поне 90%, като всички до една знакови сцени са налице, с леки вариации, основно в нормалното съкращаване в лентата. Следователно може лесно да решите дали книгата би ви допаднала – както вече беше проглушително огласено, действието съдържа изключително малко реално финансова информация, но е центрирано изключително около друсане, напиване, правене на идиотщини и семейни крамоли. Само че има едно но – в книгата вътрешният монолог на героят определено сочи, че това е път към падение, към рухване, към заличаване на всички стойности, на прекрачване на граници, които не бива да бъдат прекрачвани, защото тогава животът от рай лесно става ад. И ако мнозина видяха във филма възхвала на този начин на живот – чрез финансови спекулации и харчене на фантастични суми за всяка възможна глезотия, – то според мен книгата еднозначно описва падението на едно човешко същество до скот.
Сумите, които се сипят по тия страници, са такива, че ако в началото се учудваш, скоро претръпваш. И спира да те изненадва каквото и да било – примерно да бъде поръчан полет на частен самолет, за да бъдат пренесени няколко болкоуспокояващи хапчета, към които Белфърт е пристрастен заради проблеми с гръбначния стълб. Наркотиците – те са навсякъде, и ако в началото са забавни, натам са смазващи, отнемащи всичко смислено, превръщащи се в единствената величина в живота – и гордият, интелигентен млад мъж, едва в 30-те си години, се превръща в лигавещо се, вегетиращо същество без воля. Финансовите операции на Уолстрийт са малко, но са знакови – хватките са описани дословно, но нямам нужните знания, за да преценя основателността на всички трикове, които Вълка и сподвижниците му използват, за да печелят милиони за часове – но и всички абсурдни мъки, през които преминават, за да ги изперат и използват. Богатството се печели – но опазването и използването му изисква изключителни усилия, дори пакетиране на хора в пачки с пари, за да бъдат пренесени в Швейцария.
Не знам дали Джордан Белфърт е използвал „литературен роб“ (ghost-writer) за написването на книгата, но според мен не е – стилът не достига особени литературни стойности, но и ежедневието на автора не е най-адекватната история за подобни цели. Има повтарящи се сцени, има моменти, в които просто искаш да оставиш книгата настрана и да не я пипаш известно време, просто не е от ония, които се четат на един дъх – но пък не е и книга, която да оставиш настрана и да не я пипнеш повече. Магнетичността на пръскането на абсурдни суми за абсурдни удоволствия е безспорна – а дори ако търсите някаква морална справедливост, може и да я откриете, де да знам.
Хора като Белфърд има в изобилие, не само на Уолстрийт – от лидерите на секти и църкви, политици, през авторите на многотиражни бестселъри без капка реална стойност, та до чисто криминалните дейности – сумите, които властват там, нямат нищо общо с живота на обикновените хора, които се борим за хляба си. Можем да ги съдим, да им вменяваме всякакви грехове – но истината е, че голяма част от това, което постигат, се гради върху глупостта и лековерието точно на обикновените хора, които иначе назидателно вдигат пръст и укоряват, без да се усещат, че самите те са хранителната среда на подобни паразити.
Факт е, че нито в книгата, нито във филма има и помен от всички, които стават основата на безумното богатеене на Белфърт – измамените с акции и спекулациите, хората, които с лекота се отдават на розовия блян на бързото забогатяване – всички те са встрани, те са в миманса, ужилени, обидени, сигурно не са малко и тези с изцяло провалени животи. Затова не мога и да изпитам съчувствие към болките на Белфърт, макар и да се опитвам да разбирам това хлъзгаво, арогантно копеле – не, той не може да е пример за нищо, освен колко полезни са липсата на скрупули за издигането на човек.
„Вълка от Уолстрийт“ е книга, която развява червен флаг. Че лесното е измамно. И това важи и в двете посоки – и за този, който опира пешкира, и за този, които уж печели от цялата работа.
От същия жанр
