Завръщаме се отново на прокълнатата планета, на която човешката чудовищност се е концентрирала на малка площ, но силата й е безгранична.
В първата част на трилогията на Патрик Нес “Живият хаос” – “Не пускай ножа” – младият Тод и идващата от Космоса Виола усърдно бягат от армията на Кмета Прентис, който се опитва да завладее всички колониални градове на земляните. Това му намерение се увенчава с успех и той става президент на Ню Прентистаун, бившата вече столица Хейвън. Тод и Виола са заловени и разделени. Момчето попада под опеката на жестокия си враг от първата част – сина на Кмета Дейви и под заплахата за живота на Виола започва да изпълнява ред задачи за новата власт. Тя пък едва е спасена от раната си и започва да се учи за лечителка при мистериозната госпожа Койл. През първите 200 страници на практика не се случва нищо, но за сметка на това после всичко си идва на мястото…
Койл се оказва бивш ръководител на военна част от войната с диваците с име Възражението, прилагала ред немислими и много ефикасни методи (напомни ми за жените-воини от “Самира” на Борей, за чието невероятно продължение ще пиша другата седмица). Тя напуска Ню Прентистаун и започва партизанска война срещу Кмета и армията му. Бомби започват да валят отвсякъде, а Тод вече не знае кой му е враг и кой – приятел, особено след като Виола бяга и се присъединява към Възражението.
Войната се развихря, напрежението нараства, а две армии се готвят да се вкопчат една в друга, слепи за огромната опасност, която връхлита върху тях от друга посока…
Първоначално книгата ме издразни с нищослучването – наистина първите 200 страници тъпчат на едно място – Тод работи здраво, ръководейки “бригада” от над 1000 роби диваци, а Виола несръчно лекува болни и ранени, докато и двамата мислят само един за друг. Малко по малко обаче с напредването на книгата видях какво всъщност обрисува Патрик Нес, и то го прави страшно майсторски – как двама души могат да променят убежденията си, да се съюзят с най-големите си врагове дори, стига да са стимулирани по подходящ начин.
Кметът Прентис е Дарт Вейдър, а Тод – Люк Скайуокър и аналогията е открита и видима, Нес не се е и опитал да я скрие. Прентис вижда сила в момчето и се опитва всячески да го привлече на своя страна, до голяма степен успявайки в това си намерение, за разлика от случващото се в “Междузвездни войни”. Виола пък трябва да остане вярна на Тод, който я закриляше през цялата първа книга, дори и виждайки го като ръководител сред враговете й. Дилеми, които са наистина нужни на една детско-младежка книга, а не лигави вампирски терзания без смисъл.
“Въпросът и Възражението” определено ми допадна, особено и с възможността Шума (вж. ревюто на първата част) да бъде заглушаван – било чрез лек, билочрез воля, както и използването му като оръжие, което се очакваше. Втората част на книгата застива на едно място спрямо напрегнатото преследване, което доминираше първата, но е по-наситена и задълбочена психологически. Действието отново приключва на най-интересното място – когато цели две нови неизвестни нахлуват в инак ясното шахматно уравнение и остава само да чакаме излизането на “Чудовищата на войната” с нетърпение.
