Макар да съм голям фен на Майкъл Крайтън, дълго време отлагах „Въздушна клопка“, не си падам по летенето и трилърите, свързани с турбулентни полети, не ми носят чак такова удоволствие. Но се оказа, че съм грешал – това не е роман за драматични събития високо в небето, макар да започва точно така. Това е роман за механизмите на самолетостроителната индустрия и за последващото използване на техните „птички“ от аерокомпаниите. И още повече е книга за медийната девалвация, която в наши дни вече е нормата, а не отклонението.
Всичко започва с инцидент по време на полет – като следствие трима са мъртви, десетки са ранени, но самолетът все пак си каца и на пръв поглед външно му няма нищо. Но отвътре е опустошен. Медиите не обръщат внимание на случая заради факта, че е чуждестранен полет, няма загинали американци, но от компанията „Нортън“, която е построила самолета, започват щателно разследване. Този инцидент идва в много лош момент за тях – готвят голяма сделка с Китай за много от същите самолети, с парите от които ще могат не само да запълнят производствените си линии, но и да разработят следващия самолет, с който да влязат уверено в XXI век в тежката конкуренция на другите авиогиганти.
Кейси Сигългтън се оказва в окото на бурята. Безукорен професионалист, тя трябва да открие какво се е случило на този самолет, защото турбуленция, каквото е официалното обяснение, не може да направи толкова поразии. Задълбавайки в разследването, тя се оказва на прицел и от шефовете си, които искат бързи (и правилни) отговори, така и на работниците, които подозират, че участва в заговор за изнасяне на производството в Китай. Постоянно пришпорвана и в опасност, тя скоро започва да се ориентира, че има и вътрешен фактор, който саботира усилията ѝ. А когато влиятелно тв предаване се готви да унищожи цялата компания с едностранчив прочит на събитията, Кейси е изправена съвсем до стената.
Както казах, „Въздушна клопка“ се фокусира не върху инцидента в небето, а до начините, по които се предотвратяват такива злощастия. Чрез своята героиня Крайтън показва правилата за строене на самолети и осигуряване на тяхната безопасност, проследява какво се случва с машините след като са продадени на авиокомпаниите и рисковете от неправилната им експлоатация. А не може да се пренебрегне и човешкият фактор, който може да осуети всеки добре замислен предпазен механизъм.
Много добре замислен технотрилър, който е повече техно, по-малко трилър, и точно това ми хареса. Романът ми напомни на творбите на Артър Хейли, който също така подробно описва различните индустрии в своите романи, запознавайки с неща, които никой вън от тях иначе не би знаел. И сега може би ще летя с по-малко ужас, ще видим 🙂
