Падението на Третия райх до 1945 г.

Славяните трябва да работят за нас. Доколкото нямаме нужда от тях, могат да умират. Затова задължителната ваксинация и германските здравни услуги са излишни. Плодовитостта на славяните е нежелателна. Те могат да използват контрацептиви или да практикуват аборт – колкото повече, толкова по-добре. Образованието е опасно. Достатъчно е, ако могат да броят до 100… Всяка образована личност е бъдещ враг. Оставяме им религията като средство за отвличане на вниманието. Що се отнася до храната, няма да получават повече от абсолютно необходимото. Ние сме господарите. Ние сме на първо място.
Мартин Борман в писмо до Розенберг

    Когато преди година писах за първия том на „Възход и падение на Третия райх“, който проследява историята до 1939 г., имаше богат материал за цитиране и проследяване – този период е толкова интересен и изследван, но нищо не е ТАКА разглеждано, както Втората световна война, която заема огромната част от книгата. Преди дни се появи точно такова меме, което иронизира смайващия фокус върху тези шест адови години… и колко по-малко внимание получават всички останали хилядолетия човешка история. Но така работи умът ни – и зловещата харизма на Райха хвърля мрачна сянка до наши дни.

   След подялбата на Полша със СССР започна триумфалният военен поход на Вермахта, който завършва с разгром на околните държави и дори Франция, помрачен за германците само от грешките при Дюнкерк, които спасяват голяма част от британската армия. Шайрър подробно проследява етапите на войната с Англия, създаването и изоставянето на плановете за инвазия на Острова – в крайна сметка мъртвородена мечта, която обаче към времето си е изглеждала напълно реална. Все пак авиацията (и радарите) спират унищожителните рейдове на Луфтвафе, а скоро опасността изчезва с решението войната да се насочи на изток, там, където нацистите виждат естествен плацдарм за разширение на своята империя.

   Двете тоталитарни чудовища се сблъскват с грохот, непознат в историята на света. Шайрър фокусирано следи всичко случило се, но, разбира се, нито той, нито днешните историци имат достъп до все още засекретените руски архиви – калта, събрана там, със сигурност би разрушила мита за Великата отечествена война, върху който паразитира и комунистическата власт, и сегашният ѝ наследник. Но историята в този тип държави, включително нашата, служи точно за това – за сдържане или разбунване на народа според нуждата, и всеки опит за разбиване на националистическите митове среща истеричен отпор.

   Много силна част от книгата е описанието какво би станало с Европа, ако Райхът бе спечелил войната – опирайки се на документи, откъс от които цитирам в началото (ще спрат ваксинирането на подчовеците, отбележете си това в съпоставка със съвременната невежа истерия по темата, както и ще им поддържат религията-хомот), Шайрър обрисува робската участ, която е готвена за народите в нея под германския ботуш.

   Но, както е знайно, войната се обръща – и тук не е лошо да видите книгата „Сталинград. Съдбовната обсада 1942-1943“ на Антъни Бийвър, заслужава си. И след това вече всичко потича наобратно – руските войски неумолимо си връщат завзетата от германците територия, британците и американците бомбардират без милост, наближава десантът в Нормандия и лесното предаване на най-смехотворния съюзник във войната – Италия. Шайрър се фокусира върху Хитлер и нацистката върхушка, които си получават заслуженото по един или друг начин.

   Трябва да се отбележи, че заради годината на написване на книгата няма как Шайрър да знае, че руснаците са откраднали тялото на Хитлер и съхраняват останките му, на страница 606 той коментира, че костите така и не са намерени. Вижте „Истината за смъртта на Хитлер“ на Жан-Кристоф Бризар и Лана Паршина за подробности около последните дни на фюрера и всички драми около неговия труп.

  Вторият том на „Възход и падение на Третия райх“ ми бе още по-интересен от първия, при все че в него на практика нямаше нищо ново за мен, нямат чет книгите, които съм чел за този период. И все пак начинът, по който Шайрър щателно се придържа към документите, е толкова впечатляващ, че четенето бе истинско удоволствие при все ужасяваща тема и всичките кошмарни събития, особено около Холокоста и своеволията в Русия, позволени и насърчавани от най-високо ниво.