Когато преди седем години отгърнах изглеждащото забавно книжле с оранжеви страници, на чиято корица се хилеше нагло скелет с пламък в ръката, и за миг не съм очаквал, че то ще постави началото на най-дългата поредица, която следя. Още повече че у нас поредиците често спират ненавременно поради намалелия читателски интерес, но това, за щастие, не се случи със Скълдъгъри Плезънт и неговите приключения. Преди две години пък направо си се бях сбогувал с тях, след като прочетох обявената за финална „Смъртта на светлината“ – и само като смътно намерение за бъдното бях планирал препрочитане от началото до края, биха били едни славни две седмици. Но… Дерек Ланди реши да продължи историята и хубавата тухличка „Възкръсване“ е вече по книжарниците. Всъщност прочетох книгата още преди празниците, имах удоволствието да си взема едно от подписаните от автора (ура!) копия от щанда на „Артлайн“ на панаира, но изчаках с текста досега.
По своя минорен тон началото на „Възкръсване“ прилича на осмата част, „Последната битка на Мъртъвците“, когато Валкирия се предаде и почти загуби себе си. След грандиозните събития от последния том тя се е оттеглила от хората и света и лекува раните си – когато някой се сеща за нея, то е за да се опита да я убие. Споменът за Даркесата бавно се превръща в легенда, а това, че двете носят един и същи лик, не я вдъхновява да се развява по улиците на кой да е магьоснически град. Тя иска само да бъде оставена на мира, за да премисля отново и отново как стана така, че почти унищожи света и близките си. Тя е развалина и през по-голяма част от настоящата книга няма нищо общо с безцеремонния боец от първите части.
Разбира се, тук идва Скълдъгъри Плезънт. В обичайния си стил – разбирайте нахално – той нахлува в живота на Валкирия и я измъква от самосъжалителния ѝ пашкул. Ново зло заплашва света, а както винаги, остават само броени часове, за да бъде спряно. В едно училище в Роърхейвън група деца са вербувани да работят за лошите, а един смотаняк, техен съученик, се оказва подходящ за целите на Скълдъгъри. Той е подходящ да шпионира, защото никой не забелязва, че съществува. И това е както смешно, така и трагично. И се почват едни…
Безспорно „Възкръсване“ е излишно разтеглена, но това е обичайната логика на такива поредици, вижте тези за Хари Потър. Дерек Ланди обаче все така дълбае в ума на своята главна героиня, като я показва не като неустрашимата магьосница, а като уязвимо човешко същество. В тази част Валкирия е не само психически пречупена и трудно намира сили да започне отново да се бори, а е и изправена срещу най-страшния враг досега – самия Скълдъгъри, който се оказва оплетен в сили, по-могъщи от тези, които задвижват старите му кокали. Ланди продължава да развива и обогатява своя налудничав свят, а като фен мога да му простя в общи линии абсолютно всичко, стига да пише нови и нови книги в неговите рамки.
Ако не сте почнали още тази поредица, започнете я. Ако сте… знаете за какво говоря 🙂
