През 2024 г. Северноатлантическият пакт навършва 75 години, с което ще измести Делоската лига от позицията на най-дълговечния многонационален съюз в световната история. Както министърът на отбраната на САЩ Джим Матис казва на Доналд Тръмп в началото на 2017 г., ако НАТО вече не съществуваше, то трябваше да бъде изобретено.
Когато четох последната коректура на „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ на Питър Апс през юли миналата година, не очаквах да пиша за нея в момент, в който самото съществуване на съюза ще е вече под огромна въпросителна. Толкова по-важна ми се струва сега, за да се напомни – или по-скоро за да се научи – какво точно е НАТО, защо е създаден този съюз, през какви изпитания минава през втората половина на XX век и как изобщо оцелява при постоянните предизвикателства, защото, както Апс пише: „Дори най-заклетите поддръжници на НАТО признават, че то е несъвършена институция, постоянно обзета от разделения, в която изискването за консенсус понякога води дотам, че изобщо не могат да се вземат решения.“ Точно тази прямота и откровеност превръща тази книга в нещо повече от самохвалебствен разказ за успехи – точно обратното, този автор, който сам по себе си е интересен (парализиран от раменете надолу и пише със софтуер за гласово разпознаване), разкрива недвусмислено колко сложна и противоречива е историята на НАТО, но и как в крайна сметка вече 75 години съюзът постига успех в това, за което е създаден – да предотврати Армагедон.
Впрочем „всеобщо съгласие“ рядко се наблюдава и по-късно. Оцеляването и ефективността на НАТО не са нещо, което неговите членове могат да приемат за даденост. Историята му в редица отношения е серия от кризи както вътрешни, така и външни. В една организация, почиваща изцяло върху „консенсуса“, където ветото само на една държава може да блокира дадено споразумение, дори наглед дребните несъгласия или недоразумения понякога се превръщат в значителни пречки.
Питър Апс се спира детайлно на всички основни моменти от историята на НАТО, като показва колко по-сложни са събитията от опростената картина, която е останала в общественото съзнание. Началото си той посвещава на войната в Украйна и как тя поставя НАТО пред неочаквано изпитание, като посочва как това предизвикателство е най-голямото за съюза от много години насам, а може би и изобщо. След това се насочва към създаването на Съюза и изключително политическата му същност, която често натежава над военната. Той описва подробно обстановката след Втората световна война и особено реализирането на въздушния мост над Берлин („в разгара им на летище „Темпелхоф“ каца по един самолет на всеки 45 секунди“), чрез който е преодоляно първото голямо съветско предизвикателство към западните държави.
Оценка на американското разузнаване, изготвена през 1949 г., предупреждава, че в рамките на шест месеца руските военни сили могат да превземат цяла Западна Европа и Близкия изток чак до Кайро, да подложат Великобритания на тежък въздушен и ракетен обстрел, да наложат подводна блокада в Атлантическия океан и да насочат бомбардировачи срещу Съединените щати. Прогнозата е, че до 1955 г. капацитетът им ще нарасне до степен, която да им позволи да предприемат „сериозни“ въздушни атаки срещу САЩ, да разполагат ядрени, биологични и химически оръжия и трайно да присъединят Европа към съветското пространство.
Прохождането на съюза е описано подробно, особено назначаването на Айзенхауер начело („Това е точно ходът, от който НАТО се нуждае, за да подсили своя имидж и да си осигури доверие. „В съзнанието на милиони хора името на Айзенхауер се свързваше с победа“, пише по-късно лорд Хейстингс Исмей, бивш военен помощник на Чърчил), a също и крайните позиции, които изразява Чърчил („той твърди, че САЩ и техните съюзници трябва директно да заплашват Съветите и да ги предупредят, че „ако не оставят Берлин и не се изтеглят от Източна Европа отвъд полската граница, градовете им ще бъдат изравнени със земята“. Според него в противен случай СССР ще предприеме офанзива в Западна Европа веднага щом Сталин се сдобие с ядрено оръжие“), като не са пропуснати множеството вътрешни разделения и проблеми, сред които особено се отличава ролята на винаги гордия Шарл дьо Гол. Струва ми се важно да се отбележи и мнението на Чърчил по отношение използването на ядрени оръжия от американците, което мнение за няколко десетилетия е изтрито от протоколите: „Използването на такива оръжия от САЩ ще доведе до съветско отмъщение в Европа и до унищожаване на всичко, което ни е скъпо – на нас самите, нашите семейства и нашето имущество. Дори ако някой оцелее в дълбока изба, под купища тлеещи радиоактивни развалини, няма да има какво друго да стори, освен да глътне хапче, за да сложи край на всичко“.
Това е първият случай, когато съюзнически щаб се създава в мирно време, за да опази мира и да избегне войната“, казва Айзенхауер при откриването на новата централа през юни. „Нашата цел е да премахнем от сърцата на хората страха от трудовия лагер и затворническата килия. Да създадем един нов Pax Atlantica.
Особено важна е позицията на американския посланик във Великобритания Дъглас, който пише в свой доклад: „Ние не можем да умилостивим, умиротворим или провокираме Съветския съюз. Можем само да го удържаме и възпираме чрез демонстрация на истинска решителност“. Неизбежно е да се обърне особено внимание на войната в Корея, на Кубинската криза, а след това и войната във Виетнам, а особено интересна за мен беше главата за едно учение на НАТО през 1983 г., което е било близо до това да бъде прието от Съветския съюз като реална атака и да доведе до използване на ядрено оръжие (Робърт Гейтс, заместник-директор на ЦРУ и по-късно министър на отбраната при Джордж Буш-младши и Барак Обама, описва цялата ситуация като огромен провал на разузнаването. „Може да сме били на ръба на ядрена война и дори да не сме го знаели.“). Последвалото разпадане на СССР води до „епохата на интервенциите“, както я определя Апс, като особено внимание е отделено на разпадането на Югославия, войната в Косово и атаките от 11 септември, които водят до войните в Ирак и Афганистан – и недвусмислено искам да кажа, че Апс не подминава и най-противоречивите теми от този период, като оценката му за действията на САЩ и НАТО е далеч от положителна.
След това фокусът отново се връща върху подновената конфронтация с Русия след решението на Путин да насочи държавата си в нов курс на война, като особено внимание от отделено на различните етапи в тези му стремления, а също така и на злощастната първоначална поява на Доналд Тръмп на политическата сцена, която е чудесно описана в друга книга от поредицата „Власт и отговорност“ – „Страх“ на най-авторитетния американски журналист Боб Удуърт. Апс говори за световна криза от 20-те години на XXI век, след което смело се опитва да направи прогноза за идните десетилетия и какво би се случило, за да може НАТО да навърши един век през 2049 г. Прогноза, която не звучи твърде оптимистично.
За мен тази книга е сред най-увлекателните глобални анализи на последните 70 години, Апс е добросъвестен изследовател, който използва свободния си достъп до архивите на НАТО не за да създаде захаросана и бляскава приказка, а точно обратното – от всяка страница си личи стремежът му да покаже колко сложни решения е трябвало да бъдат вземани и какви са били предизвикателствата във всеки един момент. За отбелязване е колко сложна е всъщност структурата на НАТО и как всяко действие на съюза е свързано с много дипломация и политика, много далеч от едностранчиво насочваните действията на противостоящия Варшавски договор с ясната доминация на СССР в него. Показани са ясно много погрешни решения – като онова учение в началото на 80-те, както и лутането около смисъла на съюза и неговото запазване след края на Студената война, което се оказа просто кратка прелюдия към следващото ниво на глобално противопоставяне. Дали НАТО ще оцелее, едва ли някой знае – но че е добре да се знае историята му, за мен това няма никакво съмнение, особено във времена, когато сеячи на фалшиви новини гръмко сипят лъжите си срещу него и ЕС с надеждата да си напълнят джобовете с рубли, да ни вкарат пак в руската орбита и да си осигурят живота за сметка на всички останали българи.
От същите жанрове
