Приятелите ми добре знаят, че любимият ми сериал е американският „The Office“, а колегите ми мнооого внимават какво казват, за да не получават триумфален крясък „That’s what she said!“ при наглед невинни реплики. Гледам целия сериал поне веднъж годишно, а и често като придружаващо удоволствие към някое скучно занимание си пускам култови сцени… което означава почти всички на практика, дори не ми се налага да гледам, достатъчно ми е да чувам какво си говорят и ми е ясно какви чудесии се случват, отдавна знам всяка сцена и повечето реплики почти наизуст.
„Welcome to Dunder Mifflin: The Ultimate Oral History of The Office“ е един въздълъг разговор, в който се включват повечето от любимите актьори от сериала, част от сценаристите и създателите му, а за капак към края се появява и модерната звезда Били Айлиш, която била огромен фен и свидетелства за модерния му успех сред младите далеч след края и на последния сезон. Началото е особено интересно, посветено е както на трудностите по адаптацията на доста странната британска версия (която в момента отново се опитвам насила да изгледам), както и на трудното начало на сериала и крайно несигурната му съдба след заснемането и смесените реакции след пилотните епизоди. В разговора се описва как е събран този екип, както и ролята на Кевин Райли от NBC, който залага цялата си професионална репутация, за да спаси сериала, казвайки „Аз вярвам в това шоу, то може да успее.“ Научих колко важна роля изиграва излизането на филма „40-годишният девственик“ със Стив Карел в главната роля – Браян Баумгартнер казва за това: „Сякаш само за една нощ всичко се промени и всички искаха да гледат Стив. А ние го имахме. Всички от екипа усетихме прилив на надежда. Сякаш този филм можеше да ни спаси.“ Към това се добавя и ефектът на новите технологии – през 2005 г. особено желан коледен подарък са видео айподите, а през iТunes може да се гледа култовият коледен епизод, в който битката за един видео айпод разбунва целия офис. Този епизод става най-гледаното нещо за тридесет последователни дни и… бъдещето на сериала изглежда осигурено за години напред.
Книгата проследява хронологията на сериала сезон по сезон, обсъждат се различни сюжетни решения, като например когато Дуайт имаше срив и Джим го утеши, но си тръгна преди да се е получил силен приятелски момент с прегръдка – това според сценаристите би нарушило възможността да продължат да ги противопоставят един на друг. Описва се как се появяват нови лица, как други си тръгват – всички знаем чие тръгване е особено тежко, обърнато е особено внимание на последните мигове на Майкъл и колко е било трудно сед това. Особено интересно ми бе проследяването как Майк Шур измисля „Parks and Recreation“ като разклонение на „The Office“, което заживява собствен живот, а неговата ангажираност с този сериал е накъсвана от постоянните зловещи идеи на сценаристите на „Тhe Office“, които откровено се гъбаркат с него и неповторимия му образ на Моуз, откачения роднина на Дуйат. Шур описва как са го привиквали постоянно за участие в абсурдни сцени, които феновете добре помним, и коментира: „Мразех всеки миг от тази роля… Сценаристите се надпреварваха да измислят най-унизителната ситуация, в която да ме вкарат.“ За наше щастие 🙂 Особено внимание е обърнато и на последния епизод, в който изненадващото завръщане на Майкъл е крито от телевизията, за да не се запази изненадата.
Ох, мога да пиша един куп неща за чудесните моменти, които са описани в спомените на отговорните за този страхотен сериал. Единственото, което не ми допадна в тази книга, е типичното американско хиперболизиране – всички са велики, всички са изключителни, всички са направили нещо невиждано и са най-добрите, най-талантливите, най-отдадените професионалисти, просто нагарча малко, но го разбирам. „Welcome to Dunder Mifflin: The Ultimate Oral History of The Office“ е книга изцяло за феновете, които ще гледаме пак и пак този сериал до края на дните си и навярно ще тормозим и бедните си деца един ден за тяхно огромно неудоволствие.
От същите жанрове
