В Уестпорт се правят много пари и се крият много лъжи

В състояние ли бе една фирма действително да премахне всички обичайни йерархии, основаващи се на пари, власт, пол и раса, за да достигне до най-добрия възможен отговор единствено по пътя на логиката, убеждението и консенсуса?

Бившият директор на ФБР Джеймс Коми се завръща с още един трилър, много различен от „Сентрал Парк Уест“, с която дебютира на художественолитературното поприще. Герой в „Уестпорт“ отново е Нора Карлтън, вече бивша федерална прокурорка, която е напуснала държавната служба и е намерила уютно наглед гнезденце като юридически съветник в най-големия хеджфонд на планетата „Согатък“ – позиция, която върви с огромна заплата, преговорите за която са описани с приятна нотка хумор. Тонът на романа обаче е мрачен – и няма как да е друг, след като още в началото тялото на оперативната директорка на фонда е открито с прерязано гърло в лодка, принадлежаща именно на Нора. И това е само първата от уликите, които започват да се натрупват срещу нея, а тя подозира, че това е свързано с истинската причина да бъде назначена на поста – да използва своя опит на разследваща, за да разбере кой от вътрешните хора краде чрез деликатно манипулиране на инвестиционните механизми.

Усещането ми е, че Коми се е вдъхновил от „Фирмата“ на Джон Гришам и е създал нейна осъвременена версия с по-изчистен сюжет. Освен разследването на убийството, което правят и властите, и притекли се на помощ приятели на Нора, основното действие е фокусирано върху дейността на тази особена фирма, решена „да изкорени двата отровни бурена: йерархията и клюките“, но за която бързо става ясно, че точно както навсякъде, където са намесени толкова много пари (ама повече от представимото много), е белязана от „клики, тайни, ножове в гърба“. Нора скоро разбира, че иначе много симпатичната жертва е събирала в папки уличаваща информация за всичките си колеги, включително за собственика на хеджфонда и неговите амбициозни наследници, като не се е свенила да я използва и за изнудване на тези, които са извършвали нещо укоримо или незаконно –  а такива не са един и двама, така че хората с мотив да я премахнат също се натрупват.

Като цяло „Уестпорт“ е бърз и четивен трилър, като този път от раз отгатнах кой е в основата на всичко случащо се. Разследването върви в постоянно противоборство между властите и хората на Нора, има само загатнати любовни линии, които добавят лека пикантност, а основният фокус е в изваждането наяве на тайните на хора, които се кълнат, че нямат никакви тайни, че не сплетничат и нямат проблем всяка тяхна дума да бъде записвана и изваждана наяве. И на недоволството на тези, които буквално правят милиони, защото виждат как някои над тях правят милиарди – какво по-просто описание на вечното недоволство на човешката природа? Както може да се очаква, „Согатък“ се оказва истинско гнездо на змии, в което всеки крие нещо, като само краят ми се стори малко наивен, сякаш Коми все пак не е посмял да отиде отвъд границата, която западната политическа коректност повелява. Ще видите.