„Уикилийкс – машината, която убива тайни“ е за света на освободената информация това, което е „Големият залог“ на Майкъл Луис за кризата – книга за хората, не просто описание на задвижените и видимо невъзможните за спиране процеси. Анди Грийнбърг е талантлив публицист, който успява да движи паралелно действие за живота и активността на хора от различни точки на света, а понякога от съвсем различни времена. Всъщност очаквах бегло маркиране на дейността на „Уикилийкс“ и „Анонимните“, а всъщност получих мащабен текст, който се разтяга от времената преди десетилетия, когато копирането и изнасянето на информация е изисквало месеци тежък труд и огромни рискове – та до наши дни, когато едно момче просто записва на диск секретни данни и си излиза от сградата. Всъщност, за радост, 
„Уикилийкс“ и Асандж далеч не са в центъра на действието, макар че им е отредено достойно място – заедно с тях обаче е разгледан целият механизъм на анонимните течове на информация, рисковете и позитивите му, както и са описани наследниците на скандалния сайт, сред които родният „Биволъ“ и неговите смели създатели Атанас Чобанов и Асен Йорданов.
Още с началните си страници Грийнбърг показва, че може да пише завладяващо, а книгата му има за цел нещо повече от хроникиране на случили се вече събития – паралелно той описва как в края на 60-те Даниъл Елсбърг решава, че американците трябва да знаят истината за войната във Виетнам и след къртовски труд копира и разпространява няколко хиляди страници информация, и как преди няколко години Брадли Манинг направи на пръв поглед същото нещо, но с огромна лекота, за войните в Афганистан и Ирак. Но приликата е само привидна – заравяйки се в детайлите, авторът обяснява различната мотивация на двамата и в крайна сметка опира тезата си на факта, че течовете на информация ще са част от пейзажа в дигиталното настояще и бъдеще.
След това той поема на шеметна обиколка из света – среща се с хакери, активисти, правителствени служители, всички от които са описани подробно, за да бъде показана тяхната мотивация да се борят за или против абсолютната свобода на информацията. Логично, повечето от тях имат общи черти – налудничава страст по компютри и криптиране, а на младини до един са се забавлявали, пробивайки мрежи, сайтове, игри и какво ли още не. Без съмнение голяма част от тези хора са абсолютни гении, движени единствено от собствените си разбирания кое е правилно и кое не – и в общия случай споделят и ненавист към всяка форма на цензура, конспиративност, корпоративна суета и държавна наглост. Те държат на независимостта си, но са факт и случаи, в които бивши хакери сега работят за службите за сигурност, променили своите убеждения. Там, сред разказите за единаците, се ражда и историята на призрачния легион на „Анонимните“, които според Грийнбърг са повели една от първите кибернетични войни в името на принципи, не с цел облаги.
Много има в книгата, заложени са и маркери как ще продължи развитието на многоликото движение за пълна свобода на информацията, този утопичен блян, който може да донесе както ползи, така и да нанесе непоправими вреди. От другата страна, без да могат да бъдат определено еднозначно като „лошите“, са и тези, които се борят да ограничат изтичанията на информация по множество различни начини. Едно е ясно – от този сблъсък зависи съдбата на цивилизацията ни във вида, в който я познаваме, и посоката на развитието й. Знам и от личния си опит, че да си проводник на чувствителна информация е неблагодарна работа и може да причини проблеми – но пък вярвам, че някои неща не бива да се случват и ако опубличностяването им ще ги спре, не бих се поколебал да действам пак срещу правилата и дори законите, ако се налага. Защото има неща, по-важни от моментния комфорт. И „Уикилийкс – машината, която убива тайни“ доказва, че по света има безброй интелигентни млади хора, които са склонни да поемат рискове и да жертват дори живота си в името на убежденията си.
Още едно ревю за книгата има в „Аз чета“, а повече за нея и автора й може да прочетете практически навсякъде, след като тези дни той гостува у нас.
От същите жанрове
