Истерията по “Уикилийкс” малко по малко затихва и нещата добиват по-реални мащаби – световната дипломация не се срина, САЩ не промениха с нищо методите си на действие нито на армията, нито на външната си политика. Всяко чудо за 3 дни, дори и да е с размерите на виртуално цунами.
Двама журналисти от “Гардиън” – Дейвид Лий и Люк Хардинг – са побързали да яхнат тази вълна и да направят опит за ранен оглед на явлението “Уикилийкс” и лицето на сайта – Джулиан Асандж. Признавам, откакто напуснах “Сега”, не следя какво се случва с него и сайта, та може и да съм пропуснал нещо от последните новини.
Ценното в “Wikileaks. Войната на Джулиан Асандж срещу секретността” безспорно са наблюденията от първо лице на журналистите, които са контактували пряко с Асандж по време на прословутите преговори за анализ и разпространение на над 250 000 дипломатически грами – гигантска задача, която в крайна сметка бе поделена между “Ню Йорк Таймс”, “Гардиън”, “Ел Паис”, “Монд” и “Шпигел”. От друга страна, впечатление на претупаност оставят портретите, които Лий и Хардинг са съставили на живота на Асандж и неговият главен източник – Брадли Манинг, макар в началото да са извели обширни списъци с хората около тях. Специално за Манинг текстът е много повече емоционален, а не аналитичен – двамата журналисти се опират изключително много на постингите му в социалните мрежи и оттам вадят изводи за моментното му състояние. Съдбата на това момче наистина не е лека и според мен заслужава по-детайлно вникване в нея.
Но централна фигура няма как да не бъде вездесъщият Асандж. През очите на двамата репортери той далеч не е загадъчния герой, който по непонятни начини успява да се добере и да публикува секретна информация. Напротив – той е неуравновесен човек, да, с огромен талант и умения, но до голяма степен неконтролируем дори от самия себе си. Лий и Хардинг описват детайлно срещите си с него и разговорите, при които сякаш ходят по тънък лед – не знаят в кой момент Асандж ще смени рязко мнението си или пък ще стане изненадващо благоразположен.
Двамата проследяват отблизо и скандалът около съдебното дело, което се води срещу него – за изнасилване и насилствен секс без презерватив, което в Швеция е наказуемо. Професионално, двамата автори не заемат страна, а изключително детайлно описват всичко, което знаят, а то не е никак малко. Асандж не е ангел, не е и демон, и доста вероятно теорията за конспирацията и в този случай е изключително скърпена.
В края на книгата уместно са публикувани няколко от разсекретените грами, които показват различни части на света през погледа на американските дипломати – прелюбопитно четиво, поне за мен.
Като цяло книгата е лека и приятна, сбира на едно място информация, която е достъпна в нета, но би отнело доста време да се намери и синтезира. Разбира се, още е твърде рано да се оцени истинското значение на възможността световната дипломация да загуби част от своята секретност, както и тепърва ще видим какво ще се случва с “Уикилийкс” и самия Асандж.
Моите поздравления за “Вакон” за избора да издадат книгата с две различни корици, чудесно решение според мен 🙂
От същия жанр
