С Либа Брей се срещнах миналата година в шантавелската “Кралици на красотата”, която ме остави със смесени чувства. Тия дни обаче излезе книга, която жъне интерес и привлече вниманието ми, но имам да прочета няколко нови книги от любими автори (Скот Линч например), преди да стигна до нея. Рия Найденова обаче вече я прочете и написа пречудно ревю, което грабва не само с първото си изречение:
Тези дни беше логично да посегна към книга, изпълнена с кървави убийства, окултни ритуали, чудовища на Модерното време и обезобразени трупове. Нали знаете – традиционните коледни ценности.
Интересно, до този 31-ви декември може би не си бях дала сметка до каква степен културата на 20-те години ни залива в момента. Киното започна първо – „Великият Гетсби“, „Артистът“, „Полунощ в Париж“. Когато обаче съществена част от музиката в клуба на Нова година бе електро суинг, а повече от половината момичета носеха или ресни по дрехите, или пера в косите си, наистина започнах да го забелязвам. Няма да разсъждавам защо 20-те са на мода. Само ще се радвам, че не са 80-те. Както се казва – и на това мерси.
Главната героиня Ийви О’Нийл (с поведението на Шер от „Clueless“, характера на Шер от „Clueless“, а доколкото може да се съди по описанието, май и външния вид на Шер от „Clueless“) прави гаф и се забърква в скандал в родния си град – типично малко американско градче с ясно изразенена йерархия – като обвинява сина на местното голямо добрутро, че си разиграва коня с момичета, които не са годеницата му. Родителите ѝ, зависещи от добрата воля на богаташкото семейство, я стягат на бърза ръка за Ню Йорк, където Ийви трябва да отседне при вуйчо си. Тя определено се справя с тази мисъл – Ню Йорк е мечта, има купон всяка вечер, алкохол колкото си искаш в забранените клубове, вуйчо ѝ няма да я закача, а най-добрата ѝ приятелка живее на долния етаж. Има само един проблем – причината Ийви да разбере за похожденията на богатия наследник е ясновидската ѝ дарба. Тя има силата на прочете тайните на всеки, като се докосне до важен за тях предмет. А това не е нещо, което можеш да кажеш на всеки срещнат. Ню Йорк обаче има нужда от тези ѝ умения. От сенките се е разбудило чудовище – злокобен дух на отминала епоха, който заплашва да разтърси света. Ийви в компанията на чаровен мошеник, Джийвсоподобен студент и пъстра компания от момичета на Зигфийлд, пианисти и контрабандисти тръгва по следите на свръхестествения сериен убиец.
„Ясновидците“ на Либа Брей се развива през Бурните Двайсет по времето на Сухия режим, джаза, тайните клубове и флапър модата, но не е просто поредната адаптация по Гетсби. Чела съм книги по Гетсби – сега се сещам за модерната тийн интерпретация „Great“ на Сара Бенинкаса. Почти без изключение те използват връзката му с Дейзи като основна линия и се ограничават дотам. В определен смисъл „Ясновидците“ е по-Гетсби от тези преки адаптации, защото се фокусира върху най-интересния аспект от романа – американската мечта. Книгата обсъжда какво става, когато мечтите на различни хора, дошли от всички краища на света, се сблъскват и претопяват, за да се създаде новото общество и единна американска мечта. Това не води до цялост, а до криворазбраност, фанатизъм и лична трагедия. Благодарение на други книги, засягащи периода, не мога да видя 20-те по друг начин, освен като поточна линия, по която всеки има своята роля. Колкото и калейдоскопичен да е двайсетарският Ню Йорк, това не променя машиноподобния ред, в който е вкарано мултиетническото население на Америка. В „Убийство в Ориент Експрес“ Поаро казва, че толкова пъстро общество може да се намери само в Америка, и това важи с пълна сила за началото на миналия век. Либа Брей дори засяга въпроса с нарастващата власт на пресата, социализма, евгениката и чудото на технологичната революция, като всичко това е реална част от сюжета, а не енциклопедичен детайл за цвят. „Ясновидците“ е написана ненатоваващо и не цели да подтикне към размисъл, но все пак съм доволна, че подобна проблематика може да бъде открита в тийн книга, дори да е само за фон.
Имаше само един момент към края, който усетих като прекрачващ баланса между факти и сюжет, свързан с бъдещето, отредено на технологиите, но няма да го разкрия. Прочетете и вижте дали и вие го виждате по този начин. Като цялостно впечатление останах с много позитивни чувства към романа и вероятно ще прочета и втория. „Ясновидците“ ще се хареса на тези, които по принцип обичат юношески книги, а и на хората, които търсят забавен криминален сюжет. Мисля, че изд. „Емас“ трябва да бъде поздравено и заради бележките под линия, защото в книга, в която детайлите са от такова значение, е много важно кое избираш да обясниш, без същевременно това да бъде натрапчиво.
И за завършек – вижте супер крийпи трейлъра на книгата. Една част от съзнанието ми разбира, че е жесток, другата иска да се свре някъде зад бронирана врата. Втората надделява. А пък аз отивам да чета „Джаз“ на Тони Морисън.
От същия автор
От същите жанрове
