Взех „Убийствен ум“ на Майк Оумър малко напосоки, но и воден от отличния рейтинг в Goodreads, впечатляващ брой читатели му бяха дали максимална оценка, а и изглеждаше кратичък – и ако в крайна сметка и аз се съгласих, че това е страхотен трилър, то се оказа, че греша за дължината му, шрифтът е по-дребен от обичайния, хартията – тънка, така че имаше достатъчно място да се развихри страхотно действие.
Макар на пръв поглед събитията да се въртят около залавянето на психопат, който пленява млади жени и ги балсамира, оставяйки труповете им на публични места, то истинската история е тази за криминалната психоложка Зоуи Бентли, която като малка се е сблъскала със злото и продължава да живее в неговата сянка. От самото начало ми напомняше на Смоуки Барет от поредицата на Коуди Макфейдън („Човекът сянка“, „Лицето на смъртта“ и другите, за които не съм писал в блога), но без зловещите белези по лицето ѝ и крайностите на насилието – чисто като дълбочина на образа Оумър знае какво прави. Ключ към истинската същност на Бентли е симпатичен агент, който не обича да спазва правилата – Тейтъм Грей, с когото оформят неохотно екип, който започва да преследва чудовището с променлив успех и в разрез със заповедите отгоре. Залозите се покачват с желанието на убиеца не просто да открие своя вечна (представете си думата изречена провлачено и зловещо) любима, но и дори да си събере цяло семейство за лично ползване. А от миналото на Зоуи малко по малко се показва тайната, която продължава да я преследва неумолимо и има връзка с настоящето. Тя е убедена, че сериен убиец, с когото се е сблъскала някога, е отново активен и точно него преследва, а Грей не иска и да чуе за подобна възможност – не и преди партньорката му да бъде почти убита и събитията вече да са неудържими.
Наглед стандартен трилър, „Убийствен ум“ определено се отличава с много интересни герои, разчупена фабула и разследващи, които са всичко друго, но не и досадно свръхумни и досетливи – точно обратното, през по-голямата част от книгата се лутат в погрешни догадки, борят се със собствените си проблеми, а а в края Оумър бе запазил и много добър последен коз, с който да завърши със замах своята мрачна история – и да остави читателя да чака продължението с нетърпение. Наистина се надявам и следващите две части да бъдат издадени, този автор определено е много, много добър – не чак Несбьо добър, но над повечето други издавани у нас.
От същия жанр
