За мен една от изненадите на отминалия панаир (ведно с „Правдата на Торен“ на Леки) бе именно „Училищен надзор“ на тандема Сергей Лукяненко и Аркадий Шушпанов. Легендарната поредица за Патрулите има много фенове и едва ли кое да е попълнение в нея ще мине без разнопосочни мнения, особено когато не само е намесен още един автор (за мен поне е неясно, че и безразлично кой има по-голям дял в написаното), но и фокусът е изместен от Нощния и Дневния Патрул, от познатите герои и обстановка. Духът обаче е тук, приятният руски хумор също (имаше и политически закачки с Путин, дам), а шегите с историята и популярни личности от нея не спират – едно беше малко в повече и това са задявките с Роулинг и поредицата за Хари Потър, особено в началото, но разбирам желанието за позициониране на книгата именно към поколението, което изпитва обсесивна привързаност към нея (казвам го с добро, като знам днешните тийнове какво четат…) Неизбежна е и връзката с „Х-men“, но ще видите.
„Училищен надзор“ се завърта около приключенията на няколко млади Тъмни, сдушили се с една Светла, при това джин, която може да сътворява практически всичко с рисуване. Те обитават интернат за Различни, инициатива на Инквизицията, които искат както поне малко да сдушат двете противникови страни, така и да наблюдават отблизо развитието на лудите и младите. Като главен герой е въведен слабият маг Димитрий Дреер, който според мен трудно ще отличите от Антон Городецки – макар и учител по литература, той има и амбиции, и разбиране за ниските си магически способности. Събитията обаче се задвижват ударно и той не само изкачва ранг, но и става Инквизитор, докато подопечните му ученици се забъркват в поредица от градиращи бели, за да застрашат целия свят в крайна сметка. По изпитана от предните книги схема има две начални, по-безобидни приключения, които само подготвят почвата за последното, което не само ги обединява, но и увенчава книгата, а хубавото е, че и в тази се обогатяват разбиранията ни за магията и Сумрака в тази полудяла Лукяненковска вселена.
Допадна ми силно как се въвеждат исторически личности и им се вменяват черти на Тъмни или Светли, или как се цитират поети, в чиито мечтания могат да бъдат открити философиите на магическите същества. Книгата се чете с лекота, Васил Велчев си знае работата и лично аз не намерих повод да недоволствам или да диря следите от другия автор, който „съсипва всичко“, каквито мнения неминуемо ще има, то си е до характер, не читателска страст. „Училищен надзор“ и начеващата с него нова поредица ми донесе удоволствие, но тепърва ще видим дали наистина ще надгражда света, изграден от серията „Патрули“ (виж тук ревютата за „Нощен патрул“, „Дневен патрул“, „Сумрачен патрул“, „Последен патрул“ и „Нов патрул“), или ще тъпче на едно място с финансова цел. За момента положението е обещаващо – и дано се сбъдне това очакване.
Вижте още едно мнение при „Tanstaafl“.
