Ок, сега вече НАИСТИНА разбрах. Разбрах защо, когато четях „Остров Камино“ – и ми допадаше в общи линии, феновете на Гришам изразяваха недоволство. После, когато прочетох „Братята“, също ми попросветна, но сега вече с „Ударът“ вече наистина разбрах защо толкова хора го обичат тоя човек. Жесток роман без съмнение – и макар да е дълъг като фентъзи епос (личи си, че е от друго време, когато кримките и трилърите не бяха изкуствено ограничавани до пазарно харесваните 350-400 с.), в него има достатъчно материал за няколко пълнокръвни творби. И всички те са събрани в една чудесна полифонична история, която те сграбчва и не пуска до края.
Като истински садист се проявява Гришам в този роман. Особено в първата половина на книгата той грижливо тормози главния си герой Руди Бейлър – хващаме го насред задълбочаваща се бедност, предстоящи тежки изпити, несигурна бъдеща работа (на тоя фронт нещата съвсем издъхват в един момент), зарязан от приятелката си и обект на присмеха на лъскавите състуденти със знайни фамилии. Определено бъдещето не крие нищичко, за което да си заслужава усилията. И това, че го мъкнат да дава безплатни юридически съвети в един старчески дом, не е нещо, което да направи картината по-розова. Но точно там той ще открие въжето, с което или ще се обеси, или ще се изкатери вън от дупката.
Всъщност това, което описва задната корица – делото срещу застрахователната компания, която отказва да изплати обезщетение за болно от левкемия младо момче, е основната, но далеч не единствената линия, в която действа Бейлър. От една страна, той консултира старица, обитаваща сама огромна къща, която май е приказно богата, от друга, се набутва в мръсния бизнес на шефа си в бара, в който работи, и дори става гъст с неговия подозрителен адвокат и неговите пробивни и цинични сътрудници. От друга, среща едно красиво момиче, омъжено за истински скапаняк, който я пребива безмилостно, и трябва да я спаси почти като принца от приказките – но и не съвсем. От трета, трябва да си вземе изпитите и да убеди полицията, че няма нищо общо с пожара в офиса на адвокатската кантора, която цинично го е използвала и изхвърлила. Ама хич не му е лесно, особено като постепенно се оказва забъркан в гореспоменатото мащабно дело, а от страна на защитата е наета най-лъскавата кантора с най-големите акули в костюми, готови да го разкъсат на парчета в мига, в който направи грешка.
Сега. Няма как да се отрече колко романтична е тази книга. Защото колкото и да тормози своя герой, точно толкова Гришам му постила и пътя към успеха – на първо време, като директно пречуква съдията, който му се пречка, и му назначава такъв, който ще го подпомага всячески в това, с което е заел. И нямак как да не се усмихва човек на пламналата любов между него и момичето, което има нужда от спасител. И дявол го взел, знам, че точно Руди запали оня пожар, хич да не го прикрива Гришам!
„Ударът“ е чисто удоволствие. Дори не подозирах, че мога да харесам съдебен трилър толкова много, но истината е, че в него него има много повече от юридическа битка и коварни съдебни хватки. И се надявам „Обсидиан“ да преиздадат и други от ранните хитове на автора, не ми се търсят на старо.
