Ето и една мрачно-забавна книга – „Награди Дарвин“, съставена от Уенди Норткът. Тя е посветена на инциденти с хора, заслужили тази известна, но никак не почетна награда.
Хич не е лесно да си лауреат – отличието се връчва само посмъртно на индивиди, които са извършили някоя адски, ама адски тъпа постъпка, вследствие на която са загинали или в редки случаи загубили възможност за размножаване. Призът е наречен на известния естествоизпитател, защото носителите му ефективно са елиминирали ДНК-то си от генофонда на човечеството и така са спестили на идните поколения наследяването на глупостта им (ако приемем, че тя се наследява, естествено, поне на шега). Интересен факт е, че абсолютното мнозинство упоменати „герои“ са мъже, а редките жени са обикновено жертви на фатално мъжко недомислие.
Създателката на наградите „Дарвин“ Уенди Норткът твърди, че отличието не служи за присмех – то не се връчва на хора, загинали при нелепи обстоятелства. Носителите на отличието задължително трябва целенасочено да са извършили иначе очевидна за нормалните хора глупост. Понякога причината за това е злоупотребата с алкохол, но най-често доброволните самоубийци показват очевидна липса на разсъдък, която се онагледява от поговорката „Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи“.
Ето два типични случаи, заслужили номинация за наградата.
На 28 февруари 2000 г. 19-годишният Рашаад от Хюстън бил на гости с приятели, когато извадил 45-калибров полуавтоматичен пистолет. Той се похвалил, че не го е страх да играе на руска рулетка с него, без да съзнава, че за разлика от револвера, оръжието в ръцете му зарежда автоматично патрон при издърпване на ударника. Което и се оказало фатално.
Горният случай наистина е заради злощастно незнание, но един крадец няма това оправдание в опита си освен за наградата „Дарвин“, да претендира за приза „Най-тъп обирджия“.
На 3 февруари 1990 г. мъж взел решение да ограби не супермаркет или нещо подобно, а магазин за оръжие в Рентън, Вашингтон. И то точно по време, когато магазинът е пълен с клиенти, които в голямата си част носят в себе си лицензирани пушкала. Пишман-крадецът бил толкова нервен, че дори не забелязал паркираната отпред полицейска кола!
Още с влизането си той извикал, че това е обир и стрелял напосоки. Полицаят и продавачът моментално отвърнали на огъня, а след секунда и клиентите наизвадили оръжия, но те вече не били нужни…
Книжката си заслужава четенето, най-малкото защото след нея човек се замисля, преди да направи нещо рисковано. Все пак се съмнявам, че някой иска името му да остане в историята с идиотска смърт.
От същите жанрове
