Постапокалиптичните уравнения на живота на Саймън Мордън

   Добре дошли в лондонската Метрозона, последния град на Острова след Армагедон. Тук нещата са доста объркани, но ще се ориентирате малко по малко през погледа на Самуил Петрович, главния герой в „Уравненията на живота“ на Саймън Мордън  (трилогията спечели наградата „Филип К. Дик“ за 2012 г.!). Той е от оцеляващите – видял повече, отколкото му се иска, успял да избяга от ядрения ад в Санкт Петербург, и желаещ само да бъде оставен на мира. Петрович е нещо средно между Шелдън от The Big Bang Theory – гениален самоук физик с проблем в социализацията, и Хан Соло – смелчага с принципи и без особено уважение към закона. А, да, и нещо важно. Япония я няма.

   Петрович е на прага на смъртта през цялата книга, но успява да направи куп неща, за които се иска смелост до безразсъдство. Забъркал се случайно с японската мафия, която протяга пипала да овладее града, той попада на прицела на много лоши хора с много различни мотиви. Там някъде е и руската мафия с тежки комуноидни отклонения, местната полиция, която хич не си поплюва, както и нещо мистериозно, наречено Новият джихад на машините. Две жени пък повеждат война около му – едната е прескъпоценната щерка на баш шефа на Якудза, а другата – войнствена и тежковъоръжена монахиня, която през цялото време визуализирах като Бриен от Тарт от „Игра на тронове“ – огромна, мощна и крайно опасна. И постоянно ядосана.

    Както може да се досетите, една огромна тайна заплашва живота на всички и тя е свързана с японците, които от болка по загубената си родина са готови на всичко, за да си я върнат… по един или друг начин. Едно невероятно откритие отключва поредица от събития, които потапят в кръв Метрозоната, а Петрович ще съжалява дълбоко за случайното си импулсивно решение да спаси едно момиче от отвличане. Сега миналото му може да излезе наяве, а бившият руснак не иска това да се случва за нищо на света. Още повече, че с неговата съквартирантка са на прага на откриване на легендарния свети Граал на теоретичната физика – Общата теория на всичко, която да обедини Нютон и Айнщайн. Но Петрович първо трябва да оцелее и да поеме отговорност за глупавото си решение да се намеси там, където не му е работа.

    Шеметно действие, постапокалиптична действителност, груб, нервен и кървав свят, приличен технологичен напредък и пълен морален упадък – светът на Саймън Мордън е безупречно забавен и изключително неприятен за живеене. Самуил Петрович е перфектният герой – смесица от светло и тъмно, без лигави черти и без излишна романтизация – плътен образ на човек, който иска да живее колкото се може по-тихо и незабелязано и точно това ще му бъде отказано. Допадна ми с мрачната си решителност – за миг той се примирява с действителността, и без да жали за миналото, се гмурва в нея. По някакъв начин ми припомни на приключенията на Хари Дрезден, но ще минем и без магическите отклонения. Авторът смело използва жаргонни думи на руски, които изпъстрят чудесно и превода.