Книгата, която падна жертва на своята зомби екранизация

  Първото ми ревю за книгата е тук.

    Рядко някоя книга е падала жертва на своята екранизация така, както „Z-та световна война“ на Макс Брукс. Колко пъти съм контрирал хора, които са го гледали и затова са решили да не четат книгата, а как да обясниш просто и ясно, че филмът и книгата нямат точно нищо общо – и че абоминацията с Брад Пит не може да стъпи на малкия пръст на мащабната фантастична документалистика на Брукс. А в момента заглавието на романа е толкова иронично актуално, толкова звучащо като зловещо пророчество.

   Определено нямам намерение да се разпростирам върху случващото се в книгата, вече съм го направил преди цели 10 години (цък на червеното горе), когато прочетох книгата за първи път, дори си спомням ясно как в рейса я четях на електронния си четец (тогава бяха новост и бях яко запален) в още нередактирания превод на Адриан Лазаровски, лека му пръст. Тогава бях толкова впечатлен от книгата, от умението на Брукс да описва глобалния зомби апокалипсис като мозайка от истории от различни части на света, които в хронологичната си последователност оформят един цялостен разказ за грешната преценка, за разрухата, за обрата и в крайна сметка за триумфа на живото над мъртвото. За оцеляването на света след ужасяващи, невъобразими загуби, и как го заварваме да стои на ръба на ново начало на историята – и въпросът е дали тя пак ще се повтори ако не като трагедия, то като фарс, както гласи популярният цитат. Сега, когато четях книгата, нямаше как да не си представям как тези истории, описвани като спомени за война с непонятен враг като възкръсващите и трудноубиваеми мъртъвци, всъщност могат да се гледат и като на възможни сценарии за глобалната война, която отново заплашва света. И си спомнях за „Сянката на Хегемона“ na Скот Орсън Кард от света на „Играта на Ендър“, в която гениалните деца, обучавани да воюват с извънземните, бяха отвлечени и заставени да участват с уменията си в поредното грандиозно и силово пренареждане на света.

     Но да остана при Брукс. Препрочетох с голямо удоволствие този роман, който продължава да се отличава рязко в своя жанр – „Z-та световна война“ е интелигентно и много добре осмислено четиво, което комбинира глави за мащабни и страховити сблъсъци с почти интимни отрязъци за отделни хора, които се сблъскват с ужаса – и оцеляват по толкова различни начини. В крайна сметка това е книга за адаптацията на човека към всичко, дори към най-безумната опасност, към намирането на решения отдолу, от обикновените хора, а не по спуснати отгоре планове. Макс Брукс е написал някакъв вид сатира на зомби-жанра, но по ненатрапчив и впечатляващ начин, като историч1еско и документално свидетелство за една измислена и несъстояла се война. Но която в някаква извратена своя форма всъщност тече вече месеци наред в реалността.