Връщам се с удоволствие към фантастичния свят на Дейвид Уебър, който толкова ме впечатли с първата си книга за капитан Хонър Харингтън – “Гарнизон Василиск”. Там беше първият рунд от противопоставянето между търговски ориентираното Кралство Мантикора и агресивните завоеватели от Република Хейвън – и мощта на последните се сблъска с непоколебимия професионализъм и безукорна честност на младата Хонър. Сега е време за втори рунд в „За честта на кралицата“, който ще се проведе в орбитата около Грейсън, която е от ключово стратегическо значение в изглеждащата неизбежна бъдеща война.
Само дето Грейсън не е обикновена човешка колония – планетата с крайно враждебна околна среда е населена от религиозни фанатици, които държат жените си в подчинено положение. Не стига това, но и наблизо има друга планета, Масада, населена с отцепници от Грейсън, които са още по-фанатични и държат да прочистят старата си родина с огън и меч, обичайното стремление на религиозниците в цялата вселена. За беда вярата рядко върви ръка за ръка с просперитет и съответно и двете планети са изостанали жестоко технологично и икономически и са само статисти в противопоставянето между Мантикора и Хейвън, макар периодично да се сблъскват помежду си.
Мантикора имат надежда да пооблагородят Грейсън и да ги убедят, че жените не са непълноценни хора, затова и пращат точно Хонър Харингтън, на която предстои да се сблъска с жестоки унижения и отхвърляне от религиозните грейсънци. Хейвън от своя страна не се интересува кой в какво вярва и набързо снабдява Масада с два модерни кораба, които безпроблемно могат да се справят с целия флот на Грейсън и да унищожат планетата – мечтаната разплата в името на бога на масадците, които нехаят, че грейсънци се кланят на същата фикция. Само мантикорците стоят на пътя на сложния и диаболичен план, а Хонър трябва да се пребори с личната си неприязън към неочакваните си съюзници и да пожертва всичко в името на спасението им.
„За честта на кралицата“ е роман в най-добрите традиции на космическите опери и дава стотици страници страхотни космически битки, които се четат с истинско вълнение, в добавка има показно какво се случва с хората, които допускат да им бъдат промити мозъците. Добрите и лошите са напълно ясни, изходът също е предначертан, и все пак чудесният стил на Уебър прави това наивно приключение истинско удоволствие. Дълбоко съжалявам, че серията не е намерила достатъчно читатели и само тези двете са издадени на български – имам някаква надежда да ги намеря в оригинал, но да видим.