Как зачитам книга от автора на унищожителната „Любов по време на холера“? Първо – трябва ми нощ, нощ ми трябва и нищо по-малко. После – тишината на щурците, комбинирана със синя луна и тиктакането на часовника на стената, за да запазиш връзка със света (мнозина са се губили). Сваляш кожата на книгата и оголваш беззащитната синева с черен кант отдолу. Отваряш, вдъхваш и не забравяш да издишаш. Сънят сам ще дойде по някое време, сам ще избере страницата си…
„За любовта и други демони“ на Габриел Гарсия Маркес се появи буквално от нищото преди няколко дни – дори не подозирах, че ще излиза нещо от големия писател, още по-малко „прокълнатият“ последен роман, от който тръгва злощастната и дългогодишна негова липса у нас. Но той падна от небето и последните дни занимава и мислите, и действията ми, но това е тема, за която писах другаде.
Книгата започва бясно и завършва трагично, а помежду Маркес описва страстите човешки, сбрани сякаш на върха на игла без място за ангели на нея – когато двама души са по-близо от всичко на света, но той егоистично разкъсва тях и любовта им. Красиво младо момиче – Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, израснало сред робите на родителите си, е ухапана от бясно куче и този инцидент, отминал за момента незабелязан, дава началото на ураганна поредица от събития, които ще прекъснат рано, страшно рано живота й. Живееща в един ограничен свят, окован в трагичния плен на суеверията и сляпата религиозна ревност, момичето е безпомощно да устои и участта й е предопределена. С губеща разума си майка и безволев баща, тя е предоставена на милостта на бога и църквата, но там не ще срещне милосърдие, не ще срещне съпричастност, няма да намери помощ. Вместо това Сиерва Мария ще бъде предизвикана да покаже най-лошите си черти, да подпише смъртната си присъда като обесебена от демон, преди през вратата да влезе любовта в лицето на отец Кайетано Алсино дел Еспириту Санто Делаура и Ескудеро, който трябва да жертва тялото, за да спаси душата й в жестокия екзорсистки ритуал…
И нищо, нищо не може да отмени неумолимия ход на събитията, дори служителят на бога да се отрече от всичко, в което вярва – в името на любовта към това прокълнато момиче със завинаги отнета свобода и право на живот по свой избор.
В някои отношения книгата има много допирни точки със „Заклинателят“ на Уилям Питър Блати, но акцентите на двете творби са много различни. В „За любовта и други демони“ бог няма, няма и вяра, няма упование в нея – тук любовта е противник на всичко останало, тя е съперник на знанието, на свещените книги, на здравия разум дори. Любовта сред тези страници е всичко. Заради нея животът губи своята стойност и трябва да остъпи на заден план. Страстта между двамата герои, толкова недвусмислено различни – без нито едничко общо нещо между тях – е всичко, тя е оста на романа, около нея се завърта всичко. И няма изход, не може да има изход. Подобна любов не е позволена на този свят, окован в своите убеждения и условности, в своето самодоволство и злостни правила, създадени с цел да потискат човешкото. Такава любов е изначално обречена.
И ако любовта е демон, то тогава нека целият човешки род гори в ада. Но да е обичал по този безумен начин – тогава наказанието си заслужава.
