Ахой, народе книголандски!
Почти един месец не съм писал и вече не ме свърта на едно място, така че ще наруша заканата си да изчакам до 1-ви септември. Още повече че това е последната статия в настоящия вид на блога – буквално до дни новият сайт стартира след абсолютно невероятната и безвъзмездна помощ от “Тралалинк уебдизайн”, които не само че създадоха сайта, но и на практика пренесоха почти цялата информация, списъците с книги и какво ли още не, и то според моите нагли искания, в пълен разрез с лесното и простото. Нямам думи да изразя благодарността си към Нели и Иво, просто изключителни хора и няма да спирам да ви ги препоръчвам – те са огромното изключение от онази глава, в която Алекс Ненов описваше трудността да се комуникира с уебдизайнери в книгата си “На 1 клик разстояние” (която ще излезе съвсем скоро като първата е-книга на “Изток-Запад”, но това е друга тема).
Събрали сме се тук, за да ви разкажа основно за новия ми четец Pocketbook 611. Старият – 301 – погина безславно на един апенински плаж, след като легнах върху него и така приключи близкото ни двегодишно партньорство, определено беше вярна и издържлива машина, но вече не ги произвеждат 🙁 Ако искате да видите що съм правил там – статията ми за Италия е във Всичколандия, а тук и тук има снимки от тамошни книжарници, в следващите дни ще пускам още.
Новият ми четец в първия момент не ми хареса, признавам. Доста по-лек, сякаш ми се губеше в ръката, а генерално намалените бутони ме ядосаха – тази мода, отпочната вероятно от Джобс и нахапаната му ябълка, ме дразни адски много – кому пречат няколко бутона отстрани на корпуса, с които лесно навигираш, правиш си бележки и прочие? Сега всичко е вкарано като команди от меню или комбинация от трите клавиша, което не ми допада, но вече свикнах.
Преимуществата обаче са си налице – изцяло е решен крайно досадният проблем с излагането на пряка слънчева светлина – при стария четец буквите ставаха нечетими и правех сложни засенчвания на книгата при смяна на страниците, за да виждам какво чета. Е, при новия такъв проблем вече не съществува и това определено е огрооомен плюс – особено сутрин в 604 на път за борсата за изпълняване на поръчки за ( ), когато неминуемо слънцето връхлита отнейде.
Бутонът за смяна на страниците е мек и удобен, натискът, нужен за смяната, е осезаемо по-малък и това е също много добре. На стария си беше доста по-трудно и като сменях няколкостотин страници за няколко часа, ми се схващаше палеца, егати.
Други отлики все още не съм открил, освен приятното откритие, че най-после е налице някаква елементарна стандартизация и кабелът, с който зареждам телефона си Samsung, върши работа и за четеца – една грижа по-малко, което си е идеалка.
Разбира се, взех четеца от моите приятели от “БГ Книг@”, има и по-скъпички модели с тъч и прочие, не по моя вкус, но може да ви допаднат. Знам, че пак куп хора ще почнат да обясняват как “Киндъл” били най-великите, но аз си имам лични разбирания за поведението на една компания и затова държа на Pocketbook и едва ли някога ще си взема точно нещо на Amazon. Но ще се види.
–-
Лятното четене се обърка тотално и всичките ми планове да изчета куп сериозни нехудожествени книги засега се провалят безславно и едва ли в следващите 2 седмици това ще се промени. Здравата работа на няколко фронта – в издателството, по новия сайт, по книжарницата, както и RATIO (вече имаме поръчка на билети на крайно приемлива цена!) просто ме оставят без капка мозъчен капацитет да чета тежки неща, затова си наблягам на художествената – прочетох вече доста неща – от разочарования като втория том на “Рама” до невероятната “Лешояди” на Дан Симънс, в която съм затънал в момента.
Държа да наблегна и на излизането до дни на ново издание на “Играта на Ендър” на Орсън Скот Кард, за която писах в края на януари и отправих публична молба към “Ера” да преиздадат. Тогава отговорът им беше отрицателно-уклончив, но явно мнението им се е променило за добро и до дни ще имаме книгата пак по книжарниците – , както се случи с абсолютния ни летен хит “Кръчмата на Калахан” на Спайдър Робинсън. Още повече, че от издателството ми намекнаха и за още една изненада, но засега няма да издавам, за да станат сигурни нещата 🙂
Е, това е засега, аз се намирам в едно от най-странните си лета и само се надявам да успея да открадна още няколко дни почивка, за предпочитане на планина, но ще се види. Напечено е, няма как.
Долетувайте!