Из нета се мотка готина илюстрация, която онлагледява как един мъж отива да си купи нещо (прямо и целенасочено) и как една жена прави същото (хаотично брауново движение). Е, когато се отнася до грижа за децата, шегата се завърта на 180 градуса от раз – няма по-безпомощно същество на планетата от разсеяния баща, който внезапно се оказва въвлечен в бедствие с почти апокалиптични размери, а именно: жена му заминава някъде и той трябва да се погрижи за насъщните нужди на гладните си гарджета. В този момент къщата от уютно, удобно и любимо място се превръща в мрачен готически замък с безброй капани, хладилникът, който дотогава се е пълнел сякаш автоматично с всичко нужно, зее 
отчайващо празен, а послушните хлапета се превръщат в скептични и недоволни мърморковци. Но бащата ще се справи – дори и с цената на това всяко просто действие да се въздигне до херкулесов подвиг. Именно тук влизат Нийл Геймън и безподобният Скоти Янг, синергията от които прави „За щастие, млякото“ чудесна детска книга, която може да разсмее и възрастните.
Истината е, че е далеч по-реално купуването на бутилка мляко за един баща да мине през среща със стегозавър, пътешественик във времето, извънземни, които искат да предекорират планетата ни според личните си кичозни вкусове, пирати, вулканично божество и прекланящите му се туземци, кръвожадни вУмпири (и отчайваща липса на чувствителни самотни души сред тях), галактическа полиция и прочие, отколкото този прост акт да мине тихо, кротко и безпроблемно. Ежедневната рутина на една майка е мистерия, която крие смъртоносни опасности за бащата, затова и той навлиза в своята лична, отместена във времето и пространството реалност, за да се справи с належащото задължение – да спаси млякото на всяка цена, за да могат децата му да изядат закуската си и да признаят, че все пак оцеляването е възможно и под бащините грижи.
Нийл Геймън буквално излива потоп от забавни приключения, които преливат едно в друго, пронизват се взаимно, превръщат се в хаос от смях, недоразумения и измъквания на косъм, с постоянно и лековато използване на пътуването на времето като решение на всички проблеми. Но истинската стойност на книгата придават жестоките илюстрации на Скоти Янг, които са просто безподобно оригинални, разчупено абсурдни, наситено лудешки – и адски, адски забавни във всеки един дребен детайл. Видях, че на английски книгата я има и с илюстрации от Крис Ридъл, които също не са лоши, но Янг просто е от друга вселена (което си е възможно отвсякъде!)
В заключение – „За щастие, млякото“ е свежа, забавна и прекрасно илюстрирана детска книга за сериозните неща. След „Океанът в края на пътя“, която прочетох преди година, Геймън отбелязва още една червена точка за мен, макар и с огромната илюстративна подкрепа на Скоти Янг. Вижте и трейлъра към книгата, както и ревюто на любимото ми книжно другарче Мила Ташева, която страда от тежка форма на геймънофилия.
