Продължавам с апокалиптични трилъри, приятно е да имам да избирам от огромна библиотека като тази при моите любими съседи. Този път избирах книга за полет, а аз изпитвам ужасен страх от летене, та ми трябваше нещо максимално ангажиращо. „Забранена зона“ на популярния писателски дует Дъглас Престън и Линкълн Чайлд ми се стори обещаваща – и не сгреших почти.
Смразяваща история за построена в пустинята свръхмодерна лаборатория, в която се работи с унищожителни вируси, а целта е промяна на самия човешки геном и придобиването на имунитет от целия ни вид към една от най-опасните болести на нашето време. Няма да издавам коя, може все някой да не я е чел. Допадна ми темпото, с което двамата автори въведоха в лабораторията „Маунт Драгън“, разкриха някои от тайните, заложиха другите (познах овреме откъде ще дойде обратът, точка за мен), та до внезапното препускане към края. Изненада ме, че кулминацията, която очаквах, се случи стотина страници преди финала, и всъщност имаше още две успоредни линии на напрежение, които вече не ми бяха толкова интересни. И все пак в крайна сметка книгата си свърши работата – ефективно отклони вниманието ми от няколкото часа във въздуха, ще чета и други на Престън и Чайлд.
Мисля си, че може би трябваше да дам на „Забранена зона“ по-висока оценка, но българското издание е тотално окепазено – не стига, че цветовете на корицата са „мръднали“ и е размазана цялата (което може да е чисто печатарски гаф), а и вътре има пълна липса на корекция, тъпкано е с грешки, отдавна не бях виждал толкова мърлява работа. Подозирам, че първото издание е просто сканирано, преналято и отпечатано без да се прочете, това би обяснило стотиците думи с тире в тях, сякаш са с пренос, макар и по средата на реда.
От същия жанр
