За свети Амвросий и неговите отци идеалната жена е безполова, избрала да опази тялото си от всяко интимно прикосновение и сключила мистичен брак с Бога в стремлението си към духовно извисяване.
„Забранената плът“ на Диан Дюкре е наглед кратко, но всъщност доста изчерпателно и пространно историческо изследване за женския полов орган през вековете – основно в Западния свят. Демонизиран, считан за подвижен звяр, срамен, подлежащ на изрязване… какво ли не са правели с него религията и вдъхновената от нея псевдонаука, за да бъдат държани жените в подчинение и техните пагубни страсти да бъдат укротявани. Книгата има силно феминистичен дух и носи бунтовно послание, но на фона на вековните ужасии, на които са били подлагани жените, е оправдано. Извадих много малко от най-стряскащите истории вътре като цитати, но всъщност в книгата има много пъти по толкова фактология, която ми бе напълно непозната – определено тази страна на отношенията между мъжете и жените през вековете не се среща в много книги.
Според първите в историята учебници по медицина матката е представена като всяващо ужас чудовище, което изразява необуздано недоволството си, ако не получи своето. Своенравната твар мърда постоянно и с коварно удоволствие обикаля из целия организъм. Тя неистово помита всичко по пътя си, притиска далака към гръбнанчния стълб, премазва дробовете, предизвиква задух и отделяне на пот, нахвърля се върху сърцето и го принуждава да бие по-учестено от обичайното…
По-късно църквата взима нещата в свои ръцете и за векове напред осуетява не просто възможността жените да получават адекватна медицинска помощ, но и ги оковава в полово въздържание в името на Дева Мария.
„Светата Дева е девствена преди, по време и след раждането“, твърди Тома Аквински… Сакрализиран от разпространяваните Писания в Европа, женският полов орган се превръща в първичен елемент, в основоположник на Божията инкарнация, в отговорност, която оттук нататък поставя жената под зоркото око на Църквата.
Забраните, разбира се, никога не са можели да попречат на някого да следва желанията си. Следствието на което и тези „прегрешения“ трябвало да бъдат прикривани. Жените правели какво ли не, за да докажат, че са девствени в първата брачна нощ. Пиявиците заемали значително място сред инвентара, следват еленска и гущерова мас, минерали, каменна и амонячна сол, сяра и живак…
Във Франция Анри дьо Мондевил, лекарят на Филип Хубави, порицава през XIV век срамната манипулация на дефлорираните момичета, които пъхат „в половия си орган плавателен рибен мехур, напълнен с кръв, за да изглеждат девствени“.
Самозадоволяващите жени са опасни, а тези, които използвали инструменти за наслада, били изгаряни живи или обесени за това провинение… Монтен следва предписанията на Аристотел и съветва съпрузите
да докосват жените си благоразумно и сдържано, за да не кипне копнежът им отвъд разумното, ако ги гъделичкат сладострастно.
Изненадващо или не, след древните гърци (през III век пр. н. е. Хипократ го нарича „слугата, който кани гостите“) клиторът е преоткрит чак през XVI век от Реалдо Коломбо, който бил личен хирург на папа Юлий III след бляскава академична кариера. Той бил първият, който правел дисекции на женски тела, нещо, което не хрумвало дори и на художниците, които искали да бъдат прецизни с изобразяването на телата… или поне на мъжките.
За съжаление това „откритие“ води до чудовищни извращения. Амброаз Паре, първи хирург на крал Шарл IX, пише:
з съм на мнение, че този израстък трябва да се изрязва, за да не се злоупотребява с него… защото, ако една жена го притежава, то десет хиляди го нямат.
И тази „операция“ е извършена върху безброй жени.
В същата посока са и прословутите пояси на добротелта, които заключвали половия орган на жените само за съпрузите им. Те били изключително популярни за времето си и Дюкре се спира на разнообразните идеи, свързани с тяй.
Дори и най-светлите умове били в солидна заблуда по темата за жените. Дидро и други философи от онова време, смятали, че жената носи в утробата си „орган, подложен на ужасни спазми, който я владее и поражда във въображението ѝ всякакви призраци“… той е в основата на „нейните странни идеи“ и причина „истеричката на младини да се прави на благочестива в зряла възраст“.
Жените трябвало да бъдат защитени от собствената им слаба природа:
В интелектуален план се препоръчвало на всяка цена да се избягват романи и театрални постановки, тъй като пораждали страст, и щом се върнели у дома, жените се вживявали в образа на героините, а мозъкът им бълнувал, че обичат или са обичани от идеалния, сътворен от фантазиите им мъж. В мечтите си неотклонно си представяли как, въпреки хиляди препятствия, се сливат с обекта на тяхната любов и неусетно, с помощта на въображението си, се отдават без да мислят на греховни занимания.
Ампутирането на клитори не продължило дълго в Европа, но религията и нейните зилоти го пренесло на други континенти – в Северна Америка:
В началото на XX век в наръчниците за католически изповедници се препоръчват обгаряне или ампутация на виновния орган като метод за лечение, по-специално на „лесбийския порок“…
Още по-гнусно, за лечение на менструални болки била прилагано отстраняване на яйчниците… Същото станало модно и при лекуване на истерия и всякакви други болежки, които лекарите се чудели какво да правят.
Между 1870 и 1880 г. в Северна Америка са стерилизирани около сто хиляди жени. Операцията е прилагана до 1907 година. За съжаление, следоперативните усложнения отвеждали 30% от пациентките в моргата вместо към щастливият живот.
Джон Харви Келог, откривателят на прословутия корнфлейкс, прилага в медицината здравните правила на Църквата на адвентистите от седмия ден, на които бил последовател.
Според него било уместно да не се допуска повече от един интимен контакт месечно, а за да се гарантира женското въздържание, препоръчвал да се поставя фенол върху половия им орган, „защото третирането на клитора с чиста въглена киселина е превъзходно средство за уталожване на анормалната възбуда“.
В Америка обаче не дълго правели зловещи безумия, но открили как да превърнат женското удоволствие в бизнес. Медицински подпомогнатият оргазъм се превърнал в метод за лечение на какво ли не, а в Съединените щати стигнала до 1/3 от оборота на лекарите. Малко след средата на XIX век били изобретени и първите вибратори, които постепенно се разпространили и в Европа.
В съвремието женският полов орган вече има почетно място в културата, а удоволствието на жените е въздигнато по-високо от мъжкото. При все това тия векове абсурд все още влияят на масовото мислене и всеки може да се сети за извращения, свързани с тях, основно, разбира се, по линия на религията, която не е напреднала и на йота за вековете си съществуване (запознайте се например как майка Тереза пропагандира да не се използват презервативи в Южна Африка сред епидемията от СПИН там, типичен пример за невежеството на почитащите я).
„Забранената плът“ е книга, която може да помогне да се понаучи историята, за да се поизбегне. За съжаление прекалено артистичната ѝ корица според мен ще я обрече да остане незабелязана.
От същите жанрове
