Макар книгите да са способни на невероятни подвизи, те не могат да ни превръщат в лоши хора.
Толкова ми се четеше нещо леко след кървавите трилъри, в които съм затънал в последно време. Следя „Забранете тази книга“ на Алън Грац от мига, в който се появи в агентските предложения, и се радвам, че точно „Софтпрес“ се заеха с нея – едно, защото имат опит в тийн книгите (Серафина!), второ, защото знаех, че ще я направят добре (само вижте оформлението) и трето, защото нямаше да се зачудят да направят най-доброто за нея (приложението на преводачката Елена Павлова с информация за споменатите в книгата заглавия го доказва). Но, разбира се, по-важно си беше историята – а тя ме забавлява искрено.
Ейми Ан е от тия опърничави момичета, от които стават най-добрите героини в книги. Запалена читателка, тя не се стеснява да лъже, че участва в извънкласни занимания, за да има възможност да се усамотява с книга. У дома ѝ няма място за нея: двете ѝ сестри имат свои хобита, които узурпират цялото свободно пространство, а родителите им просто искат да има мир – което автоматично означава Ейми винаги да отстъпва. И тя се е научила да го прави. Само че идва момент, когато ѝ се налага да поведе война, за да защити най-важното – любимата си книга.
Всеки има правото да тълкува една книга както си пожелае. Онова, което не би трябвало да прави обаче, е да казва на останалите, че неговото тълкуване е единственото възможно.
Ейми си има система, според която взима от библиотеката любимото си заглавие – с причудливото име „Из объркания архив на госпожа Базил И. Франкуайлър“ и я връща само за определения от правилата няколкодневен срок, за да я изиска отново. Докато един ден не намира книгата на рафта – и никой не я е взимал. Просто една взискателна майка – госпожа Спенсър – се е амбицирала да защити всички деца от предполагаемото зловередно влияние на някои книги (забавните като цяло).
Лицемерната нравственост винаги намира добра почва и дори откритата опозиция на библиотекарката не успява да попречи на това ред интересни книги да напуснат рафтовете. Ейми търси изход от положението и го намира в създаването на нелегална библиотека, чрез която започва да снабдява цялото училище със заглавия, попаднали в забранителния списък на г-жа Спенсър. Забраненото е сладко и всъщност книгите наистина стигат до все повече читатели – но това не може да продължи вечно. Проблеми идват, а сред тях Ейми и нейните приятели трябва да открият как да защитят книгите си.
„Забранете тази книга“ е не само забавна – тя е умна книга. Защото няма нужда да прибягваме винаги до апокалиптичната визия на Бредбъри, за да видим как цензурата може да надигне глава. Впечатли ме, че всяка от книгите, които Грац споменава, е била в забранителен списък някъде – и е впечатляващо упорството, с което децата са насочвани в правия път и защитавани от всичко интересно и различно. Героите на Грац са колоритни и забавни, добавени са семейни проблеми, които се решават успоредно с училищните – въобще книга, в която всяко хлапе ще да припознае по нещо. Но най-важното е, че книгите са поставени в центъра не като олтар, а като смислена част от живота на всеки, и че в тях може да бъде открито и най-доброто, и най-лошото – но че и двете не могат да служат за оправдание за коя да е човешка п(р)остъпка.
Силно препоръчвам на хлапетиите и попорасналите такива – и само се надявам в оня списък отзад да намалеят надписите „Книгата не е издавана у нас.“ И още по-силно се надявам, когато в социалните мрежи се поиска препоръка за детски книги, да намалее водопадът от познати до втръсване заглавия от соца, а да се позволи на съвременните малчугани да четат съвременни книги, които ще им паснат повече. Защото дори да обожавам „Войната на таралежите“, съзнавам, че хлапетата ще си искат Дръндьо и Потър. И няма нищо лошо в това.
От същите жанрове
