По-добре да сме мъртви, отколкото да не сме любопитни.
„Задръж звездите още миг“ се появи на издателските радари миналата година и веднага започна яростна битка, която колегите от „Бард“ спечелиха. Затова и веднага след появата на книгата на български я взех, очаквах нещо от типа на прекрасния филм „Гравитация“, макар и с романтичен оттенък. И дебютният роман на Кейти Хан оправда до голяма степен очакванията ми, макар да останаха някои неизяснени неща – като например отде се взе това непробиваемо астероидно поле около Земята, което отрязва пътя към Вселената.
Историята за Ромео и Жулиета получава нова трактовка в лицето на Карис и Макс, двама млади от бъдещето, които живеят в едно самонабедило се за утопично общество – Европия. Планетата е минала през ядрена война между САЩ и Близкия изток, след която са останали само пустини и анархия сред оцелелите, спасяването на които е сред главните задачи на останалите незасегнати от конфликта територии. Кошмарът е обединил човечеството, но е и довел до мащабни промени в социалната тъкан, сред които са регулярни размествения на хората из новообразуваните Войводства на мястото на някогашните държави. „Не за бог, не за крал, не за държава“ е лозунг, с който индвидуализмът е въздигнат като основна ценност, а създаването на сериозни връзки е забранено преди 35-годишна възраст, след като изследванията показват, че повечето хора имат нужда от това време, за да улегнат и да бъдат достатъчно зрели, за да встъпят в здрави отношения.
Карис и Макс се откриват далеч преди тази възраст, но любовта им се оказва по-силна от обичайите за хората около тях лековати връзки (хубаво намигване към „Градът и звездите“ на Артър Кларк съзрях тук). Но първо трябва да се справят със себе си и своите проблеми, преди да поемат в посока конфронтация с наложените правила, която ги отвежда далеч от техните семейства и в крайна сметка далеч от планетата дори.
А там, над астероидния пояс, всъщност започва книгата, която се развива чрез постоянно ретроспекции, докато кислородът на реещите се в космоса след авария Карис и Макс постепенно намалява, а те губят надежда за спасение. В тази част романът малко напомня на „Марсианецът“ с опитите им да впрегнат химията и физиката за своето оцеляване и връщане на кораба „Лаерт“. И докато минутите минават, те си спомнят своя живот и как са се борили за любовта си, как дори са посмели да се опитат да променят за доброто на всички правилата, които са послужили на предните поколения.
„Задръж звездите още миг“ е романтична тийнейджърска книга, както корицата ясно посочва, но си има чар и за по-възрастни (като мен, кхм, кхм). Искаше ми се някои неща да са развити по-сериозно – не само онова за астериодното поле, но и как светът се е трансформирал и са били приети тези правила (някак не мога да си представя, че е станало доброволно). Допадна ми идеята за тройния край, тези проследявания на вероятностите, които са позволени на литературата, не и на реалността, както и допълнителните нюанси в продълженията на историите им поотделно.
Разум срещу емоция – вечната битка, в която писателите все отреждат на първото негативната роля, а на второто – славата. Но не е ли спасението на любимия по-важно от грандиозните жестове в името на любовта?
От същите жанрове
