Жанр: История

Издателство:

Автор: Барнс Кар

Оригинално заглавие: The Lenin Plot: The Untold Story of America's Midnight War Against Russia, 2020.

Преводач: Марин Загорчев

Корица: Мира Минкова, мека.

Година на изданието: 2021

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

    В историческа книга след историческа книга бегло се споменава съюзническата интервенция в Русия след Октомврийската революция и изваждането на страната от войната срещу германците, но така и не откривах повече информация по темата. И точно тук малко случайно посегнах към „Заговорът срещу Ленин. Историята на една непозната война“ на Барнс Кар, която за мое удовлетворение разглежда в детайли точно този изключително интересен епизод от края на Първата световна война и началото на Гражданската война в бъдещия Съветски съюз. Разбира се, не по-малко това е книга за един почти бутафорен заговор за убийството на Ленин и свалянето на болшевиките от власт, но тази част ме впечатли основно със странните типове, които са натоварени с такива опасни задачи – едни смели и малко абсурдни авантюристи, които повече подходжат на холивудски филм, не на професионални заговорници сред едни от най-обърканите и сложни исторически периоди.

   Всъщност още в началото се появява едно крайно познато нам лице – Съмърсет Моъм, с чин полковник, който е изпратен в Петроград през юли 1917 г. от името на британското и американското правителство (макар американците да не позволяват на англичаните да дешифрират докладите му), за да събере сведения и подпомогне финансово меншевиките, за да противодействат на германската пропаганда и да задържат Русия във войната. Но ето какво се получава:

Мисията на Моъм се проваля с привкус на безсилие. Той не успява да противодейства на германската пропаганда в Русия. Не успява да спаси нито меншевиките, нито временното правителство. Не успява и да събере армия за съпротива срещу болшевиките. Прекарва времето си главно в хранене в компанията на различни хора и в приказки. Руснаците обичат да приказват. И са толкова пламенни в желанието си да спасят изстрадалата Русия, но винаги нещо им пречи. Водката е едно от тези препъни-камъчета.

46158733  По-късно в Русия пристигат още по-интересни личности. Като например Дюит Клинтън-Пул-младши – американски шпионин, който има фалшиви документи, фалшиви самоличности и много чар, и който е натоварен със задачата да уреди как да стане така, че тайна американска помощ, одобрена от Уилсън, ще се изпира от французите и англичаните и с нея ще се финансира казашка армия, която ще свали Ленин и болшевиките. Пътем авторът проследява какво се случва с армиите на Корнилов, на Алексеев, на Деникин, описва пристигането на още шпиони и дипломати (не че е много ясно кой какъв е), прави доста колоритни портрети на Троцки и неговите преговори с германците, а след това се насочва и към окупацията на Мурманск, докато още не е ясно руснаците ще воюват или не срещу германците, които същесвременно увеличават войските си във Финландия до 50 000 души. Събитията буквално препускат, а Кар обрисува превземанията и на Архангелск, и далеч на изток – Владивосток (споменава се и колко опустошаващ е испанският грип за тези окупационни части), обръща внимание на известния чешкия бунт по транссибирката железница, който създава толкова проблеми на болшевиките, а в картинката се вписва и частната армия на известния терорист Борис Савинков, който авторът намесва и в покушението на Фани Каплан срещу Ленин, макар че там теорията му ми прозвуча малко скърпена. А в крайна сметка се появява и едно от главните действащи лица в заговора срещу Ленин – Сидни Райли, за когото Кар пише:

Истината е, че не е нито англичанин, нито пълноправен британски гражданин. Дори не е известно истинското му име. Въпреки всичко това, или благодарение на това, той вече е придобил репутация на един от най-смелите и тайнствени шпиони в историята. Освен това е първокласен измамник.

   Впечатли ме силно страничната история за руската военнослужеща Яшка Бочкарева, една от малкото жени, които успяват с императорско благоволение да получат правото да воюват, която успява да избяга от Русия и да пристигне триумфално в САЩ, където дори получава аудиенция при Уилсън, на която го моли да помогне на руския народ срещу болшевиките.  Кар пише:

Бочкарева не е единственият фактор, който повлиява на решението на президента. Военните, политическите, икономическите и моралните съображения имат много по-голяма тежест. Но Яшка е лицето на онази Русия, която Уилсън никога не е виждал. И това лице го посещава в кабинета му. Влиянието, което тази среща оказва върху емоционалния Уилсън, е огромно.

   А когато описва в пълни подробности покушението на Каплан срещу Ленин, Кар описва ситуацията в онзи момент така:

Все още неуверената Червена армия се сражава с нашественическите войки на съюзниците в Мурманск, Архангелск и Владивосток, а също с есерите, чехите, казашките банди, въоръжени селяни и скитащи банди от дезертьори и професионалн разбойници. Друг постоянен натиск върху Ленин е заплахата от нова германска инвазия. На всичкото отгоре нова Русия е в икономическа депресия, рублата продължава да пада, а Москва и Петроград се гърчат в хватката на глада, холерата и тифа… След масовото убийство на Романови и отказа на Ленин да плаща външните дългове на Русия, светът не бърза да помогне на страната освен чрез военен преврат.

51347377  И все пак, както всички знаем, болшевиките удържат властта… някои биха казали чак до наши дни. Ленин оцелява, макар последствията да остават, а след смъртта му след броени години един грузинец ще успее да го наследи въпреки всички вероятности – точно както въпреки всички вероятности малката стройна военизирана партия успява да вземе властта в лашканата от революция бивша империя. В „Заговорът срещу Ленин“ е описан този толкова сложен момент от руската история (е, по-подробно конкретно за вземането на властта събитията са проследени в „Октомврийската революция“ на Дъглас Бойд, а за периода непосредствено преди това силно препоръчвам „Империята трябва да умре“ на Михаил Зигар), проследено е защо бритнците, америкаците и французите стигат до изглеждащата абсурдна от наша гледна точка идея да изпратят войски срещу довчерашните си руски съюзници, какво се случва с тези части (нищо хубаво определено), както и как в крайна сметка само с два града (но пък единствено важните) в ръцете си болшевиките успяват все пак да задържат властта и постепенно да извоюват своята легитимност и във вътрешен, и във външнополитически план – макар че за второто ще трябва доста повече време.

   Определено интригуваща книга, защото описва един добре забравен епизод – същинска война на САЩ срещу Русия, макар че в онзи момент точно преди век не е много ясно каква Русия е точно, нито е имперска, нито е съветска, една преходна и много, много объркана страна – и намесата на съюзниците не подобрява никак положението. Но пък павира пътя към цял век параноя на съветските ръководители към Запада.