Вярвате или не в прераждането, тази книжка ще ви хареса. С много финес младата авторка повежда сред два колкото различни, толкова и подобни свята – средновековна Португалия и съвременна България. Как се свързват двете неща ли? Не знам, но Джеси Кънева е успяла да ги вплете.
Малката Ещер расте в богаташка къща, оградена от обичта на околните. Още през детството си тя е център на мъжкото обожание, което в бъдеще прераства в любов и вярност. Смъртта на бащата преобръща света й и се налага да избяга в манастир от разпуснатия си брат. В личния живот на Ещер се възцарява хаос след престъпно увлечение по духовно лице, а рожбата, която очаква от него, ще я отведе до ръба на безумието… и на една скала.
Красивата Стела излиза от всички рамки, профучавайки като тайфун из софийските улици. Тя също сее обожание около себе си, но връзките й с мъже все я отвеждат в странни задънени улици, сякаш с предначертани разрухи.
Ещер е Стела. Стела е Ещер. Но от това тъждество бъдещето може да избяга…
Не мога да обясня точно защо, но португалската част от повествованието ме привлече много повече, най-малкото стилово, но към края си съвремието встъпи във властта си и ме подтикна да препрочета няколко страници. А това не правя често със сигурност.
Изрично писах на Джеси Кънева с молба да ми каже защо е избрала това сладко (и буквално) заглавие. Тя ми обясни, че то е измислено от Краси Проданов, понастоящем главен редактор на сп „Усури“, а тя е приела, “защото всичко на тоя свят се забърква като интрига именно в казана с еротичните съблазни и екзотичните тревички.
А иначе в романа “Захар и шафран” се казва публичния дом в пристанищния град Авейру. А “един публичен дом (особено през 1740-та) може да изглежда външно като обикновена кръчма, но предлага далеч по-изтънчени благини”, каза още тя.
От същия жанр
