Жанр: Хорър, Хумор

Издателство:

Автор: Мира Грант

Оригинално заглавие: Feed (Newsflesh Trilogy, #1), 2010.

Преводач: Петър Тушков

Корица: Светлозар Петров, мека.

Година на изданието: март 2014 г.

Страници: 648

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

  Дам, пак стенещи кръвожадни зомбита на хоризонта. Но пък какви – трилогията „Нова кръв“ (Newsflesh) си я бях набелязал от доста време за четене и страшно се зарадвах, че „Инфодар“ са решили да я издадат. Зачетох се оня ден в току-що получената книга – и нямаше спирка. „Захранване“ е адски забавен роман, това може да се каже веднага, много различен и от „Z-та световна война“ на Макс Брукс, и от „Топли тела“ на Айзък Мериън.

  7094569  И не, и в този роман зомбитата не са в центъра, няма сляпа касапница и реки от кръв, нито други подобни атрибути на нискоразредни хоръри. Мира Грант е написала добър политически трилър – вярно, с малко предсказуема фабула, – но го е ситуирала в свят, който определено има нужния реализъм. Възможното бъдеще – ако мъртвите се надигнат – е разработено хладнокръвно и умело, с начална точка сегашните политически крамоли отвъд Океана (в книгата почти няма и дума за положението вън от САЩ). И за разлика от Макс Брукс, който с липсата на главни герои е превърнал книгата си в безпристрастна световна хроника на кошмара, то Грант проследява приключенията на трима младежи, които трябва да оцелеят в страховит свят – и зомбитата са най-малката им грижа.

   „Захранване“ е роман за мощта на новите, независими медии – блогове, форуми и т.н – в постапокалиптичен свят. Грант обосновава тяхното неспирно развитие върху трупа на официозните медии, които пренебрегват зомби-заплахата, докато отделните и свободни сайтове своевременно вече дават съвети за оцеляване (базирани на филмите на Ромеро, разбира се), проследяват разпространението на заразата, нейната природа (оригинална идея на авторката, браво), както и осигуряват подкрепа за всеки. В света след идването на живите мъртви хората не обичат особено да напускат сигурните зони – а също и домовете си, така че онлайн информирането и забавленията заемат съществена част от живота им. Това служи като основа на огромна и мощна медийна индустрия, абсолютно нецентрализирана, като всеки се бори срещу всеки за драгоценните рейтинг и популярност – дали чрез безпристрастно предаване на новини, дали чрез извършване на граничещи с идиотизъм геройства в тъпкани със зомбита територии (логично, второто има далеч повече фенове), дали чрез масово писане на художествена литература, публикувана свободно онлайн.

17695772   Джорджия, Шон и Бъфи са трима блогъри, които са формирали траен съюз, предоставяйки на потребителите разнообразно съдържание. Това им носи умерена популярност, далеч от сериозните пари на рекламодателите, но когато са избрани да проследят турнето на републиканския кандидат за президент, залозите са вдигнати. Там те откриват, че отчуждените им, вманиачени по личната си популярност, родители са най-малкото зло, че пълчищата зомби и постоянната заплаха от тях са си детска игра спрямо политиката, а едно от най-ужасяващите за мен неща в книгата беше систематичните и постоянни кръвни проби, които всеки в този свят е длъжен да дава при влизане и излизане откъдето и да е, за да е сигурно, че заразата ще бъде открита бързо и ще бъде унищожена немедлено. Грант тук е безукорна – с лекота води както забавно действие, пародиращо част от „сериозната“ зомби-литература, така и успява да поднесе добро обрисуван сетинг на свят, в който залозите са вдигнати до степен оцеляването на човечеството да е под въпрос, но това не променя човешката глупост.

   Това, което ли липсваше в книгата, е поне малко глобалност, твърде американоцентрична ми дойде, с цялата им истерия покрай политическите кампании, която е дразнеща дори и когато не се води война със зомбита. Надявам се в следващите части това поне малко да се промени, но, честно казано, не ми се вярва.

   Първото ревю за книгата е при „Книгозавър“, там има и сочни цитати.